LibCat » Книги » Проза » Классическая проза » Артър Кларк - Спусъкът

Артър Кларк - Спусъкът

Здесь есть возможность читать онлайн «Артър Кларк - Спусъкът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Читать книгу

Название:
Спусъкът
Автор:
Артър Кларк
Жанр:
Классическая проза / на болгарском языке
Год:
неизвестен
ISBN:
нет данных
Рейтинг книги:
3 / 5. Голосов: 1
Избранное:

Добавить в избранное
Отзывы:
Написать комментарий
Ваша оценка:
- 60
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5

Спусъкът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Спусъкът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Наричат го
в един свят, в който насилието е достигнало размерите на епидемия. За пръв път е възможно едно устройство да обезврежда огнестрелните оръжия и бомбите. А това означава да се отнемат оръжията от ръцете на армии, диктатори и престъпници. Дали
ще донесе мир? Или още по-голям хаос?

Спусъкът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Спусъкът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

↓

↑

Сбросить

Интервал:

↓

↑

Закладка:

Сделать

Артър Кларк

Спусъкът

В памет на децата от Дънблейн, Шотландия, и Джоунзбъро, Арканзас 1 1 Дънблейн — град в Шотландия, където през 1996 г. мъж убива шестнадесет ученици и един учител. Джоунзбъро — град в Арканзас, САЩ, където през 1998 г. две момчета убиват четири ученички и една учителка. — Б.пр.

Всеки един толкова мащабен проект дължи много на хора, чиито имена не се отпечатват на кориците. Списъкът започва с незаменимия екип от професионалисти в издателската област, сред които рекламните агенти Ръсел Гейлън и Пат Лобруто, както и редакторите от „Харпър Колинс“ Джейн Джонсън и Джой Чембърлейн. Без тяхното съдействие нямаше да се отправим на това пътуване и още по-малко да стигнем до края му.

Интернет беше важно средство за поддържане на връзка помежду ни. А също и великолепен начин за проучване на информация. Мрежата ни осигуряваше денонощен достъп до удивително изобилие от данни и мнения (избрана библиография на уебсайтове можете да видите на http://www.sff.net/peopre/K.Mac/trigger.htm). В същото време различни интернетски нюзгрупи (от rec.aviation.military до talk.politics.guns) ни предлагаха безплатния си опит и разнообразни противоречиви страсти и възгледи.

Сред многото хора, които помогнаха на авторите, са Джорджа Уидън от Института за съвременни проучвания, д-р Рик Ланголф, Даниъл К. Джарел, кап. III ранг о.з. Кол Пиърс от ВМФ на САЩ, Джеф Кроуъл, подп. Лес Матисън от ВВС на САЩ, Пол Дж. Адам, Робърт Браун, Тод Елнър, Скот Розентал и Ърбан Фредриксън. Разбира се, те в никакъв случай не носят вина за прекалената настойчивост, с която използвахме тяхната любезност и опит, нито за съветите, които не сме послушали.

И накрая, най-сърдечна благодарност на нашите скъпи приятели и семейства, които ни осигуриха помощ и спокойствие по време на дългото сътворяване на „Спусъкът“. Тяхното съдействие беше и продължава да е безгранично и неоценимо.

Майкъл П. Кюб-Макдауъл

Действащи лица

В лабораториите „Терабайт“

Карл Броуиър , генерален директор

Джефри Алан Хортън , заместник-директор

Гордън Грийн , електро- и машинен инженер

Лий Тейър , специалистка по експериментални информационни системи

Донован Кинг , шеф на охраната

Вал Боудън , инженер-физик в Пристройката

Във Вашингтон

Сенатор Гроувър Уилман , основател на „Разум срещу безумието“

Президентът Марк Бреланд

Ричард Нолби , шеф на кабинета

Роланд Степак , министър на отбраната

Девън Кареро , министър на външните работи

Доран Дъглас , министър на правосъдието

Ейми Рочет , шеф на пресцентъра

Едгар Милс , директор на ФБР

Джейкъб Хилгър , директор на Военното разузнавателно управление

Други

Арън Голдстийн , собственик на „Оуръм Индъстрис“ и главен инвеститор в лабораториите „Терабайт“

Джон Самюъл Трент , председател на Националната оръжейна асоциация

Джулс Мърчант , президент на „Алайд Дженеръл“

Филби Ланкастър , адвокат на НОА

Робърт Уилкинс , регионален командир на Народната армия за справедливост

Пролог

Избраният

Джефри Хортън примирено гледаше пълната с хардуер втора спалня, която двамата със съквартиранта му самоиронично наричаха „Черната дупка“.

Под и върху няколкото маси бяха пръснати дискове и касети, смъртно ранен СВ-КОМ беше затиснат под колелото на един от столовете. Различни компютърни части първо поколение и устройства за тестване образуваха високи купчини от метал и пластмаса в ъглите. На неговия стол бяха захвърлени всевъзможни кабели, над големия монитор като Дамоклев меч висеше огъната, претоварена лавица с книги и справочници.

Само друг техноманиак можеше да харесва такъв хаос — повечето приятели на Хортън имаха поне по една подобна стая. Ала многобройните кашони показваха, че през седмиците на неговото отсъствие Хал доста е обикалял из магазините за електроника втора ръка в Силициевата долина.

Девизът на Хал гласеше: „Ако нещо е счупено, мога да го поправя. Ако работи, мога да го използвам.“ Просто не бе в състояние да се откаже от каквато и да е сделка, независимо дали ставаше дума за рефрактометър за петдесет долара, аргонов лазер за сто долара или компютър от епохата на Уиндоус за двадесет и пет долара. Черната дупка някак си поглъщаше всичко.

Хортън устоя на изкушението да порови из кашоните, за да разгледа последните находки на Хал, излезе заднишком от стаята и решително затвори вратата. Купищата мръсни дрехи на леглото му и боклуците на балкона изискваха по-голямо внимание от „неофициалния вехтошарник“, както свадливо се изразяваше техният хазаин.