Артър Кларк: Спусъкът

В лабораториите „Терабайт“

Карл Броуиър , генерален директор

Джефри Алан Хортън , заместник-директор

Гордън Грийн , електро- и машинен инженер

Лий Тейър , специалистка по експериментални информационни системи

Донован Кинг , шеф на охраната

Вал Боудън , инженер-физик в Пристройката

Във Вашингтон

Сенатор Гроувър Уилман , основател на „Разум срещу безумието“

Президентът Марк Бреланд

Ричард Нолби , шеф на кабинета

Роланд Степак , министър на отбраната

Девън Кареро , министър на външните работи

Доран Дъглас , министър на правосъдието

Ейми Рочет , шеф на пресцентъра

Едгар Милс , директор на ФБР

Джейкъб Хилгър , директор на Военното разузнавателно управление

Други

Арън Голдстийн , собственик на „Оуръм Индъстрис“ и главен инвеститор в лабораториите „Терабайт“

Джон Самюъл Трент , председател на Националната оръжейна асоциация

Джулс Мърчант , президент на „Алайд Дженеръл“

Филби Ланкастър , адвокат на НОА

Робърт Уилкинс , регионален командир на Народната армия за справедливост

Джефри Хортън примирено гледаше пълната с хардуер втора спалня, която двамата със съквартиранта му самоиронично наричаха „Черната дупка“.

Под и върху няколкото маси бяха пръснати дискове и касети, смъртно ранен СВ-КОМ беше затиснат под колелото на един от столовете. Различни компютърни части първо поколение и устройства за тестване образуваха високи купчини от метал и пластмаса в ъглите. На неговия стол бяха захвърлени всевъзможни кабели, над големия монитор като Дамоклев меч висеше огъната, претоварена лавица с книги и справочници.

Само друг техноманиак можеше да харесва такъв хаос — повечето приятели на Хортън имаха поне по една подобна стая. Ала многобройните кашони показваха, че през седмиците на неговото отсъствие Хал доста е обикалял из магазините за електроника втора ръка в Силициевата долина.

Девизът на Хал гласеше: „Ако нещо е счупено, мога да го поправя. Ако работи, мога да го използвам.“ Просто не бе в състояние да се откаже от каквато и да е сделка, независимо дали ставаше дума за рефрактометър за петдесет долара, аргонов лазер за сто долара или компютър от епохата на Уиндоус за двадесет и пет долара. Черната дупка някак си поглъщаше всичко.

Хортън устоя на изкушението да порови из кашоните, за да разгледа последните находки на Хал, излезе заднишком от стаята и решително затвори вратата. Купищата мръсни дрехи на леглото му и боклуците на балкона изискваха по-голямо внимание от „неофициалния вехтошарник“, както свадливо се изразяваше техният хазаин.