Артър Кларк - Спусъкът

— Само ми кажете кого искате да убия — рече Хортън.

Броуиър се усмихна, посочи виното и каза:

— Тази бутилка е запушена. Случайно да ти се намира тирбушон?

— Имам някъде. Имах поне преди да замина.

— Тогава се постарай да го намериш и двамата с теб ще унищожим това чудесно бордо — заедно с няколко от сивите си клетки. Добре дошъл в лабораториите „Терабайт“, Джефри. Започвай да мислиш върху какво искаш да работиш. — В очите на Броуиър проблесна нескрито удоволствие. — И свиквай с идеята, че ще станеш прицел на завистта на всички, на които им се ще да могат да се нарекат равни на теб.

— Глас — каза Джефри Алан Хортън на колата си. На таблото се включи индикатор за гласово управление и на предното стъкло се появи менюто. — Новини, национални.

— Очаква се министърът на правосъдието Джон Уу да представи окончателния план за отлагания на два пъти процес за убийство срещу Мелвин Хилс и още осем члена на групата „Божии убийци“, която се бори против аборта. Подсъдимите са обвинени във взривяването на клиниката за планово забременяване в Сан Леандро.

„Обещаваме на обвиняемите справедлив процес, на съда — безопасен процес, и на жертвите — справедлива присъда.“

Очаква се необикновеният виртуален процес да се проведе изцяло във високоскоростната Г-2 Нет. Съдията, съдебните заседатели, прокурорът и обвиняемите ще се намират на различни, отдалечени едно от друго секретни места. Първият състав на съдебните заседатели беше разпуснат през януари, след като неколцина от тях получиха заплахи…

— Глас — каза Хортън. — Новини, местни.

— Гинекологичните клиники в окръг Кълъмбъс не пожелаха да обсъждат допълнителните мерки за безопасност, но заместник-началникът на полицията Джийн Райбърг обеща „максимална бдителност“ по време на целия процес…

„Известно ни е на какво са способни «Убийците» и няма да го допуснем тук…“

Хортън въздъхна. Процесът „Сан Леандро“ още не бе започнал, а вече му беше писнало да слуша за него. Но медиите говореха само за това и единственото спасение бе да не слуша радио през следващия месец.

— Глас. Изключи радиото — каза той и завъртя волана надясно, за да завие по Шанахън Роуд.

В такова ясно утро по това време на годината слънцето в Охайо се издигаше точно над пътищата с посока изток-запад като връхлитащо огнено кълбо и приветстваше шофьорите с ослепителния си блясък. Хортън примижа и опипом потърси до себе си слънчевите си очила, ала не успя да ги открие. Изпълни го облекчение, когато най-после зави по трилентовото платно пред лабораториите „Терабайт“.

Отделен от околните предградия с гъста гора и обширни морави, входът на комплекса приличаше повече на парк, отколкото на супермодерен научноизследователски център. За да се запази тази илюзия, охраната почти не се забелязваше. Нямаше портал, пазачи, бариери — само ненатрапчив предупредителен знак.

Но външният вид лъжеше. Стотина метра навътре имаше отбивка за дистанционна проверка на посетителите. Точно зад нея вграденият в настилката сензор сканира шасито на неговата хонда „Паспорт“ и крайпътният радиопредавател анализира пропуска му.

От опит знаеше какво ще се случи, ако не издържи някоя от проверките: още на първия завой щеше да види поредица от вдигащи се бариери и насреща му щеше да се появи жълт джип на охраната. Всеки, който се опиташе да проникне по-нататък, щеше да бъде проследен от оптични и термични сензори и да бъде посрещнат от извадените оръжия на професионалната охрана.

Отначало Хортън се бе притеснявал от охраната. Тя не се вписваше в университетското градче, за каквото Броуиър настояваше да смятат „Терабайт“, защото оградите и проверките не фигурираха в спомените на Хортън от Станфорд, Пърдю и щатския университет на Тенеси. Ала напоследък той беше започнал да оценява ненатрапчивата бдителност на персонала — особено след като лабораторията получи един от „колетите-бомби на Нед Луд“ 2 2 Английски работник от XVIII в., който смятал, че унищожаването на машините ще намали безработицата. — Б.пр. .

Хортън вече познаваше всички от охраната и те на свой ред му осигуряваха успокоителното си присъствие, когато — както често се случваше — идваше рано, закъсняваше или работеше през почивните дни. Единственият му проблем с тях бе през първата му зима в „Терабайт“, когато една неделя се опита да влезе с колата на приятелката си, тъй като неговата беше на ремонт.