Артър Кларк - Спусъкът

Уравненията на обединеното поле на Хонг-Джекил-Мъсърман бяха довели до промяна на една парадигма, за която теоретичната физика беше мечтала през последните тридесет и пет години на миналия век. Космолозите незабавно прегърнаха така наречената „система ЕЛЯФ 3 3 Европейска лаборатория по ядрена физика — международна научноизследователска организация със седалище Женева. — Б.пр. “, която предлагаше привлекателни решения и на проблема с липсващата маса, и на парадокса възраст/ разширяване.

Ала самата физика се обърна с главата надолу и се хвърли във вихъра на научната революция. Репутации се сриваха като свалени монарси, появяваха се нови герои. Последните пет Нобелови награди по физика бяха дадени за работа върху системата ЕЛЯФ и никой не знаеше какво ще се случи утре. Вълнуващо време за физиците.

А Хортън спокойно можеше да пропусне този шанс. Ако Съединените щати бяха създали навреме своя суперпроводников свръхускорител, основните елементи на системата ЕЛЯФ щяха да бъдат разработени още преди двадесет години. И ако това изобщо беше възможно, някой вече щеше да е постигнал онова, което сега се опитваше да направи Хортън. Новата история на физиката се пишеше с главоломна бързина.

Но американският Конгрес, институция с дълга традиция на адвокати и малко прозорливост, бе прекратил суперпроводниковия свръхускорител, още като дупка в тексаските равнини. По ирония на съдбата това късогледство беше дало възможност на Хортън — стига да успееше да научи Бебето да ходи.

На конференцията на Американското физическо дружество в Хонолулу върху системата ЕЛЯФ преди четири години Хортън бе установил, че едно от уравненията на полето в новата парадигма предполага — без да изисква — незабелязано до този момент явление. От този ден Джефри Хортън започна да се занимава със стимулираната емисия на гравитони, мъничките бозони, вектор на универсалната гравитация.

Собствените му уравнения показваха, че немислимото в старата физика може би е възможно в новата — а именно създаване на гравитационен аналог на лазер. Макар че такова устройство все още не беше построено, вече имаше име за него, наследено от научнофантастичните романи, където се бе превърнало в неизменна част от техническата среда: тракторен лъч.

И нямаше да се спре само дотам. Изкуствена гравитация за продължителни космически полети, двигатели без триене, кранове без кабели и движещи се части, камери с нулева гравитация на морското равнище — Хортън и Броуиър вече имаха списък от над двеста приложения, които можеха да се патентоват.

Когато Бебето пораснеше, всеки щеше да иска да си играе с него.

Но Хортън не можеше да разчита, че е единственият свободно мислещ физик, открил възможността в уравненията на ЕЛЯФ. Постоянно живееше с ужаса, че някой ден ще влезе в сървъра на Лос Аламос, ще прегледа новите статии по високоенергийна физика и ще намери своето предположение, реализирано с думите и уравненията на друг учен.

Страхуваше се от тази перспектива почти също толкова, колкото и от мисълта, че греши и че просто си губят времето.

В лаборатория „Дейвисън“ на центъра „Планк“ вече светеше и двамата заместник-ръководители на Хортън правеха последните приготовления за експеримента.

Доктор Гордън Грийн лежеше по гръб на пода под големия колкото хладилник трансформатор на генератора на полето. До него се виждаше ъгълът на избеляла мръсна торба с инструменти, както и плоскост на Фарадей номер четири.

Доктор Лий Тейър седеше на инфопулта с гръб към входа и с една ръка разтриваше тила си, докато наблюдаваше двата дисплея.

В много отношения Горди и Лий бяха пример за пълен контраст. Той имаше шоколадова кожа и тяло на борец средна категория, тя бе висока, светлокожа и слаба. Корените на неговото семейство стигаха едва до Гана от времето на Нкрума 4 4 Кваме Нкрума (1909–1972) — президент на Гана 1960–1962. — Б.пр. и бяха свързани с много надежди, докато нейните се губеха някъде в изтънчена буржоазна Англия, някога поробвала неговите предци. Той беше от улиците на Оукланд, Калифорния, тя — от аристократичните предградия на Кънектикът. Той бе имал нужда от държавна стипендия, за да завърши „Дейвис“, докато тя беше могла да избира сред най-реномираните университети и се бе спряла на „Корнел“.

Свързваше ги обаче фактът, че и двамата не бяха продължили семейните си традиции. Горди се беше отличил достатъчно в „Дейвис“, за да спечели редовна докторантура по електро- и машинно инженерство в Калифорнийския технически институт. А след една година Лий бе решила, че „Корнел“ и състудентите й са скучни, беше отхвърлила финансовото изнудване на родителите си и се беше преместила в Ренселерската политехника, решена „да си поизцапа ръчичките“. Даже избраният от нея прякор бе отрицание на „някогашните парични преструвки“.