Артър Кларк - Фонтаните на рая

Този обширен регион започва от височина приблизително петдесет километра и се разпростира към Космоса на няколко земни радиуса. Сега носи наименованието «йоносфера». Нейното изследване с помощта на ракети, сателити и радиовълни е представлявал непрекъснат процес в продължение на повече от две столетия. Бих желал да отдам почит на моите предшественици, работили в същата научна област: американците М. А. Тюв и Г. Врайт, англичанина Е. В. Епълтоун, норвежеца Ф. Ц. М. Стьормер и особено на личността, която през 1970 година получи същата награда, с която сега и аз съм удостоен, вашия сънародник Ханс Алфвен…

Йоносферата е своенравното дете на Слънцето. Дори и днес, нейното поведение е не винаги предсказуемо. В дните, когато далечните радиовръзки зависели от нейните моментни особености, били спасени много човешки животи. Но много повече са загинали обречени, когато този слой е поглъщал безследно техните сигнали за бедствие.

Преди по-малко от столетие, преди комуникационните спътници да поемат вахтата на глобалните радиовръзки, йоносферата е била наша неоценима, но подвеждаща ни прислужница — първоначално неподозирано природно явление, коствало билиони долари на трите поколения учени-изследователи.

Йоносферният слой е имал пряко значение за човечеството само за кратък исторически период. И все пак, ако не съществуваше, ние нямаше да пребъдем! В известен смисъл е бил от важно значение за хората от предтехнологичната ера, в това число — и за първата човекоподобна маймуна… а също и за всяко живо същество на нашата планета. Причината е, че йоносферата е съставна част от екрана, който ни защитава от смъртоносните рентгенови и ултравиолетови лъчения на Слънцето. Ако те бяха достигнали нивото на моретата, може би би възникнал някакъв живот на Земята, но вероятно еволюцията би се изродила в нещо даже ненаподобяващо нас.

… Тъй като йоносферата, също както и атмосферата под нея, се влияят изключително от Слънцето, може да се говори за «време». При повишена слънчева активност изстреляните потоци от заредени частици се завихрят и зациклят от земното магнитно поле. По този начин стават видими. Появяват се светещите завеси на северното сияние — един от най-впечатляващите спектакли на природата, осветяващо студените полярни нощи със зловещ светлик…

Дори днес ние не разбираме всички процеси, извършващи се в йоносферата. Една от причините, поради които ни е трудно да извършим изследвания, е, че всички ракети и базирани в Космоса инструменти прелитат през нея с хиляди километри в час. Не е било възможно да се правят статични наблюдения. Сега за пръв път конструкцията на бъдещата орбитална кула ни дава шанс да осъществим стационарни наблюдения на йоносферата. Възможно е също така кулата да видоизмени характеристиките на йоносферния слой… въпреки че няма «да я даде на късо», както се изразява доктор Бикерстаф!

Защо се налага да продължим изучаването на тази област, щом вече не е от значение за инженерите по съобщенията? Е, ако оставим настрана нейните красота, странности и чисто научен интерес, поведението й е тясно свързано със активността на Слънцето — властелин на съдбата ни. Знаем, че процесите в тази звезда не са стабилни и предсказуеми, както са вярвали нашите предшественици. Протичат кратки и периодични флуктуации. Днес активността все още излиза от така наречения «минимум на Мондер», случил се в периода от 1645 до 1715. В резултат климатът днес е по-мек, отколкото през Средните векове. Но колко ще продължи това затопляне? Още по важно е: кога ще започне неизбежното застудяване и какъв ефект ще окаже върху климата, времето, и всеки аспект на човешката цивилизация — не само на нашата планета, но и на другите, колонизирани от нас? Тъй като и те са деца на Слънцето…

Някои извънредно умозрителни теории предлагат хипотезата, че Слънцето навлиза в период на повишена нестабилност, която може да доведе до нова Ледникова епоха, още по всеобхватна в сравнение с предишната. Ако това е вярно, то ние се нуждаем от всяка частичка информация, до която можем да се доберем, за да се подготвим предварително. Дори ако предупреждението дойде един век по-рано, няма да е достатъчно…

Йоносферата е способствувала да бъдем изваяни като човешки същества, дала е старт на революцията в комуникациите — вероятно е да предопредели и нашето бъдеще. Ето защо ние трябва да продължим да изучаваме тази обширна, бурна арена, където се срещат слънчеви и електрически сили — това загадъчно сборище на тихи бури!“