Артър Кларк - Фонтаните на рая

Много съм задължен на моите приятели покойния вече А. В. Клийвър от фирмата „Ролз-Ройс“, инженер-доктор Хари О. Руп, професор по астронавтика в техническия университет в Мьонхен и доктор Алан Бонд от лабораториите „Кулхам“ за техните ценни забележки относно орбиталната кула. Те не са виновни за измененията, които си позволих.

Валтер Л. Морган (няма връзка с Ваневар Морган, доколкото ми е известно) и Гари Гордон от лабораториите КОМСАТ, както и Л. Перек от „Отдела по космически дела“ при Обединените нации ми доставиха много полезна информация за стабилните области, подходящи за синхронна орбита. Те ми посочиха, че природни сили, като например влиянието на Слънцето и Луната биха причинили най-важните възбудени трептения в конструкцията, особено в посока север-юг. Ето защо „Тейпробейн“ може да се окаже не само подходящо място, както съм предложил — но там е по-добре от всякъде другаде.

Важността на площадка на голяма височина е също под въпрос и аз съм задължен на Сам Бранд от лабораторията за „Приспособления с морско базиране за предсказване и изследване на околната среда“ в Монтерей, Калифорния за информацията относно екваториалните ветрове. Ако се окаже, че кулата би могла да се спусне безопасно до морско равнище, тогава Малдивските острови (в последно време евакуирани от „Кралските въздушни сили“) може да се окажат най-ценната недвижима собственост на двадесет и втория век.

Накрая, изглежда необикновено… и дори страховито — че по съвпадение години преди да започна да мисля върху сюжета на настоящата новела, аз неволно съм гравитирал около местата, описани впоследствие. Къщата на моя любим плаж, с която се сдобих преди десетилетие в Шри Ланка (виж книгите ми „Съкровището на Големия риф“ и „Поглед от Серендип“), е съвсем точно мястото върху сушата на всички континенти, което се намира най-близо до точката с максимална геосинхронна стабилност!

Така че, когато се пенсионирам, се надявам да гледам колегите от ранната Космическа ера, уволнени поради напреднала възраст, как кръжат в орбиталното Саргасово море непосредствено над главата ми.

Коломбо

1969 г. — 1978 г.

И сега, ето едно от онези удивителни съвпадения, които вече се научих да считам за закономерни…

Докато изглаждах доказателствения материал за тази новела, получих от доктор Джероум Пиърсон копие от техническия меморандум на НАСА ТМ-75174, озаглавен „Небесна «огърлица» около Земята“ от Г. Поляков. Това бе превод на статията „Космическое «ожерелье» Земли“, публикувана в списанието „Техника молодежи“, номер 4, 1977 г., страници от 41 до 43.

В тази кратка, но разпалваща въображението студия доктор Поляков от Астраханския педагогически институт описва с много точни инженерни подробности крайното виждане на Морган за непрекъснат пръстен около Земята. Представя си го като естествено продължение на космическия елеватор, чиято конструкция и принцип на действие дискутира по начин, напълно идентичен с моето собствено разглеждане.

Поздравявам Ви, товарищ Поляков, и започвам да се чудя дали, още веднъж, аз не съм проявил ненужна консервативност! Може би орбиталната кула ще стане постижение на двадесет и първия век, а не на двадесет и втория!

Нашите внуци биха демонстрирали моите думи — понякога да мислиш в гигантски мащаби е красиво!

Коломбо

18 септември 1978 г.

© 1979 Артър Кларк

© 1996 Любомир Спиров, превод от английски

Arthur Clarke

The Fountains of Paradise, 1979

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

ФОНТАНИТЕ НА РАЯ. 1996. Изд. Камея, София. Биб. Биб. Кристална библиотека Фантастика, No. 8. Роман. Превод: [от англ. ез. Любомир СПИРОВ [Fountain of Paradise / Arthur Clark]. Печат: Поипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 247. Цена: 250.00 лв. ISBN: 954-8340-16-7 (грешен).

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/70]

Последна редакция: 2008-06-28 19:31:42