Мери Кларк - Грешникът

— ФБР ли? — ахна тя.

— Опитваме се да разберем дали пожарът в склада на съпруга ви не е умишлен.

— Умишлен ли? Че кой ще го подпали? — възкликна с разширени очи жената.

Майърс седна на пластмасовия стол срещу нея.

— Знаете ли дали мъжът ви е теглил заеми?

Лий допря длан до устните си, в съзнанието й нахлуха мислите, тормозили я цял ден.

— Когато закъсахме, ипотекирахме повторно къщата. Складът също е ипотекиран. Знам, че не са платени и всички застраховки. Ханс обаче беше сигурен, че издържим ли още малко, нещата ще потръгнат. Той наистина е невероятен. Рано или късно софтуерната програма, която е разработил, ще започне да се граби като топъл хляб. — В гласа й прозвуча стон. — А сега всичко това е без значение. Дано Ханс прескочи трапа…

— Освен ипотеките знаете ли, госпожо Крамер, дали съпругът ви е теглил и други заеми?

— Не знаех да е взимал заеми, но сутринта, когато ни се обадиха за пожара, той каза нещо от рода на: „Затънал съм до гуша в дългове…“

Майърс продължи да я наблюдава, по лицето му не трепна и мускулче.

— А каза ли ви от кого е взел парите?

— Не, каза само това.

— В такъв случай сигурно не знаете и дали снощи се е обаждал на някого и е оставил съобщение за дълговете.

— Не, не знам нищичко. Но снощи Ханс беше много притеснен.

— А съпругът ви, госпожо Крамер, има ли клетъчен телефон?

— Да, има.

— Нали ще разрешите да прегледаме разпечатката от клетъчния му телефон, а също от домашния, за да видим с кого е говорил снощи?

— С кого ли е могъл да разговаря?

— Например с хора, които не искат и да чуят за просрочване на дългове.

Лий се притесни до смърт, не смееше да зададе следващия въпрос.

— Да не би Ханс да е загазил?

— Дали е извършил закононарушение ли? Не. Просто искаме да поговорим с него за тези дългове. Лекарят ще ни каже кога е възможно да го видим.

— Ако изобщо е възможно — пророни Лий.

След като го скастриха, че не е успял да притисне Били Камбъл до стената, Чарли Сантоли побърза да си тръгне час по-скоро от кабинета на Баджетови, в четири следобед обаче Джуниър изпрати да го повикат отново.

Той забърза по коридора, зави и влезе в кабинета на Лил, секретарката, която работеше при Еди и Джуниър сякаш открай време. Тя както обикновено седеше на бюрото си. Още преди години Чарли беше решил, че и като малка тя е била смръщена. Сега вече беше прехвърлила петдесетте и киселата физиономия не слизаше от лицето й. Въпреки това Лил му беше симпатична. Тя вероятно беше единственият човек в сградата, на когото Джуниър не беше взел страха.

Лил вдигна глава с очи, уголемени от очилата с широки рамки, и показа с палец през рамото си, от което адвокатът разбра, че може направо да влиза. Сетне избоботи с глас, дрезгав от дългите години, през които беше пушила като комин:

— Настроението е малко по-добро. — Лил помълча-помълча, пък добави: — Въпреки че лично на мен ми е все тая.

Чарли знаеше, че не се налага да отговаря. Пое си дълбоко въздух и бутна вратата.

Джуниър и Еди се бяха разположили във фотьойлите с тапицерия на зеброви ивици и държаха чаши. В края на работния ден често се черпеха, преди да се метнат на лимузината и да се отправят към къщи. Ако случайно и Чарли беше при тях, обикновено му казваха да си сипе нещо на барчето.

Днес обаче бе по-различно. Не го поканиха нито да пийне, нито да седне. Джуниър само го погледна.

— Трябва да сме готови с програмата за спонсориране на деца, ако на Камбъл случайно му дойде умът в главата. Всички знаят, че се изръсихме доста за старците. Сега пък ще се погрижим за малките. Виж там, заеми се с подробностите. Намери в района девет надарени хлапета, връстници на момичето на Камбъл. Смятаме, че ще проявим голяма щедрост, ако им подсигурим обучението.

„Тия тук ме взеха на подбив“, помисли Чарли. Все пак предложи плахо:

— Според мен ще бъде по-разумно, ако поне някои от децата са по-големи. Как ще обясните на медиите, че сте готови да изучите в университетите първолаци, при положение че на мнозина гимназисти не им е по джоба да следват?

— А, остави тая работа! — излая Еди. — Искаме да погледнем далеч в бъдещето. И ако Камбъл все пак се вразуми, ще включим в списъка и името на неговото дете.

— Мариса е отличничка, освен това е чудесна малка кънкьорка — отбеляза нехайно Джуниър, без да вади пурата от устата си. — Намери ни кадърни дечица като нея.

Чарли усети как пак го присвива под лъжичката. „Чудесна малка кънкьорка, значи. Откъде ли Джуниър знае чак такива подробности за Мариса Камбъл?“, запита се с примряло сърце адвокатът.