Мери Кларк - Грешникът

„Браво на теб, моето момче! — поздрави го наум Стърлинг. — Докато обсъждахте договора, смая Холмс със своето самообладание, но беше време да покажеш и колко си щастлив. Знам ги що за стока са типове като него. Умират си да се вживяват в ролята на създатели на царе.“

Във фоайето Били провери разписанието на влаковете и си погледна часовника. Стърлинг надзърташе през рамото му и видя, че младежът се кани да хване от Джамейка влака в седем без десет. „Почти нямаме време — каза си Стърлинг. — Но влакът е извънреден, а и следващият ходи само до предградията.“

Стигнаха на Петдесет и девета улица два пъти по-бързо, отколкото на отиване към хотела. „Били сякаш не стъпва по земята, а лети — рече си Стърлинг. — Поне засега. Сигурен съм, че вместо да се притеснява за братя Баджет, си мисли за договора и за блестящото бъдеще, което го чака.“

Забързаха надолу по стълбите на метрото и слязоха на оживения перон. Били отново си погледна часовника, застана на самия край и се наведе напред с надеждата да зърне светлините на задаващия се влак.

Всичко се разигра за секунда. Стърлинг видя едро като канара мъжище: изникна сякаш от дън земя и с едно помръдване на рамото блъсна Били, който политна към релсите. Стърлинг изтръпна и се опита да хване младежа, понеже знаеше, че той не може сам да си възвърне равновесието, ала ръцете му минаха направо през тялото на Били.

Влакът се задаваше със страшна сила към спирката. „Ще падне, няма как да не падне“, помисли безпомощно Стърлинг. Някаква жена се разпищя, а същият бабаит най-неочаквано изтегли Били обратно на перона, после веднага се шмугна в навалицата и се отправи към изхода.

Вратите на влака се отвориха. Били се качи сковано, а слизащите пътници се заизнизваха покрай него.

— Ти добре ли си, бе, човек? — подвикна разтревожен някой.

— Да, добре съм — отвърна младежът и се вкопчи в дръжката по средата на вагона.

— Знаете ли какъв късмет извадихте? — схока го възрастна жена. — Никога не стойте на ръба на перона!

— Знам, знам. Не постъпих разумно — съгласи се Били, сетне се обърна и се замъчи да поуспокои учестеното си дишане.

„Ти нямаш никаква вина — идеше му на Стърлинг да изкрещи, притеснен, че не е успял да предупреди Били. — Явно така и не усети, че те блъснаха. На перона беше пълно с народ, сигурно си решил, че тълпата те е изтикала и си изгубил равновесие, а после някой те е спасил.“

Стърлинг също се хвана до Били за пръчката по средата, а влакът се заклатушка и залюля по завоите. Бяха на Джамейка точно навреме, щяха да хванат влака в седем без десет за Сиосет.

Докато пътуваха, Стърлинг бе направо скован от вледеняващи мисли: онова, което беше станало на перона, не бе случайност. Какво ли още щяха да измислят братя Баджет?

Лий Крамер седеше сам-сама в тясната чакалня, където достъп имаха само роднините на пациенти, приети в спешното отделение на болницата. Бяха я пуснали да постои няколко минути в долния край на леглото на мъжа й, инак тя чакаше тук още от сутринта, от зори, когато линейката бе пристигнала в болницата.

„Тежък сърдечен пристъп!“, още кънтеше кухо в съзнанието й. Божичко, и това да се случи точно на Ханс, който през двайсет и две годишния им брак не бе боледувал и от настинка!

Младата жена си напомни как лекарят й е обяснил, че Ханс малко по малко се възстановява. Било му провървяло, понеже пожарникарите вече били при склада и разполагали с апаратурата да му направят електрошок, за да възстановят сърдечната дейност. Това му било спасило живота.

„Напоследък живееше в постоянен стрес — помисли си Лий. — Чашата преля, когато видя опожарения склад.“

Вдигна очи, понеже вратата се отвори, после пак се извърна. Бяха се отбили неколцина приятели, които бяха седели почти цял ден с нея. Сега обаче в чакалнята беше влязъл намусен чернокос мъж, когото тя не познаваше.

Агентът от ФБР Рич Майърс бе отскочил до болницата с надеждата да му разрешат да си поговори няколко минути с Ханс Крамер. И дума не можело да става, тросна се медицинската сестра, после обаче добави, че госпожа Крамер била в чакалнята.

— Госпожо Крамер!

Лий се обърна рязко.

— Да. Да не би…

От лицето й личеше, че е много напрегната. Изглеждаше така, сякаш са я фраснали с все сила по корема. Беше русичка, с къса коса и сини очи, лицето й беше млечнобяло и оттам Майърс отсъди, че подобно на мъжа си, сигурно и тя е родом от Швейцария.

Представи се и си показа картата. Върху лицето на Лий Крамер се мярна тревога.