Мери Кларк - Грешникът

Точно тогава от сградата излезе грохнал старец, който се подпираше на бастун. Извика на портиера:

— Шофьорът нещо закъснява. Я ми спри едно такси, синко!

Стърлинг не можеше да повярва на очите си. „Майко мила, та това е шефът! Джош Гасперо. Сигурно е ударил стотака! Как само ми се иска да му кажа едно «здрасти»! Но както гледам, и без това ще го срещна много скоро.“

Били беше избързал напред и вече наближаваше следващата пресечка, затова Стърлинг ускори крачка — да го настигне, като от време на време поглеждаше през рамо: шефът му почукваше припряно с бастунчето по тротоара. „Същият си е“, каза си разнежен Стърлинг.

Хотел „Сейнт Риджис“ се намираше на Петдесет и пета улица, но Били продължи на юг по Парк Авеню. При Петдесета улица свърна надясно и се отби в Рокфелеровия център на няколко пресечки оттам.

„Ето ме отново тук — каза си Стърлинг. — Къде да отиде човек по Коледа, ако не тук! Готов съм да се обзаложа — знам накъде се е запътил Били.“ След пет минути вече бяха при великолепната елха с хиляди пъстри светлинки по нея. Долу беше ледената пързалка.

„Именно от тук започна всичко — подсмихна се Стърлинг. — Започна догодина.“ Двамата с Били загледаха кънкьорите и се заслушаха в музиката, долитаща откъм пързалката. „Повече от сигурен съм, че Били е идвал да се пързаля тук заедно с Мариса. — Стърлинг се взря в лицето на младежа. — Ето, и сега си мисли за нея.“

Били се обърна и си тръгна. Стърлинг го последва през Пето авеню, после се качи — все така подир младежа, по стъпалата на катедрала „Сейнт Патрик“. „Отбива се да се помоли“, отсъди Стърлинг. Още щом влязоха в притвора, той почувства копнеж. Съзнанието му се преизпълни с радостта и мира, които беше виждал по лицата на хората, наближили отворените двери на рая. Той сведе глава и падна на колене до Били, който тъкмо беше запалил свещичка.

„Моли се за бъдещето си на земята. Аз пък се моля за своето на небето. За това да бъда поне един час там на Коледа… — Стърлинг усети как очите му се пълнят със сълзи и прошепна: — Много те моля, помогни ми да изпълня задачата си на земята, за да бъда достоен за Теб.“

Когато след няколко минути си тръгнаха от катедралата, Стърлинг беше преизпълнен и с признателност, и със скръб. Най-сетне бе започнал да цени живота — и земния, и вечния.

Били влезе в хотел „Сейнт Риджис“ и се отправи към бар „Кинг Коул“, където седна на една от масичките и си поръча минерална вода „Перие“.

„О, променили са всичко тук! — изненада се Стърлинг, след като се огледа. — Само стенописът на Максфийлд Париш зад барплота си е същият. Винаги ми е харесвал.“

Наближаваше пет часът. Най-неочаквано заведението се напълни с хора. „Помня, след работа се отбивахме тук с приятели да се почерпим по чаша вино — рече си натъжен Стърлинг. — Точно както сега хората се събират с приятели и се радват, че са заедно — това поне е извън времето!“

Две момичета на бара стрелкаха с очи Били и се усмихваха, той обаче не ги забелязваше — беше погълнат от тежки мисли.

В пет и двайсет Стърлинг забеляза, че младежът се подготвя за срещата. Изправи рамене, отпи от минералната вода, впери очи във входа. След десетина минути, когато шефът от звукозаписната компания, идвал предната вечер в заведението на Нор, се появи забързано с плешивеещ мъж, Били бе самото въплъщение на обаянието и нехайството.

Преместиха се на по-голяма маса. „Винаги има място за още един“, отсъди Стърлинг и се разположи на свободния стол, след което се взря в другите. Трябваше му само миг, за да се досети, че Чип Холмс е най-големият шеф в звукозаписната компания, а Илай Грийн оглавява нюйоркския клон.

Холмс беше делови човек, от хората, които бързат да свършат работа и не се впускат в подробности.

— Добър си, Били, много добър. Има нещо особено в гласа ти, сигурен съм, че те чака бляскаво бъдеще.

„И аз това казах“, помисли Стърлинг.

— Освен това си красив, нещо, което днес се среща много рядко сред певците.

Стърлинг мълком ръкопляскаше на Били: по време на цялата среща, продължила половин час, се беше държал безупречно. Беше уверен в себе си, говореше нахакано и макар да прояви признателност, не взе да се умилква, когато Холмс му предложи договор за баснословна сума и обеща да му осигури подкрепата, от която се нуждае.

— Ще ти дадем един от най-добрите ни продуценти. Той иска да започнете час по-скоро. Догодина по това време, Били, ще бъдеш звезда.

Срещата приключи с ръкостискане, Били благодари най-сърдечно.