Мери Кларк - Грешникът

Стърлинг се надигна от стола — с две бързи крачки се озова до Били и долепи ухо до слушалката.

В другия край на линията Чарли Сантоли стоеше в кабинета си и с всяка изречена дума се ненавиждаше все повече.

— Представител съм на компанията. Обаждам ви се, понеже, както знаете, братя Баджет са филантропи, разработили са амбициозна програма за подпомагане на децата от района. Снощи им хареса много как пеете. Научили са, че имате дъщеричка.

Стърлинг видя как Били бърчи чело.

— Какво общо има дъщеря ми?

— Бъдещето й има много общо. Братя Баджет са наясно, че като певец вашето бъдеще не е много сигурно. Биха искали да учредят попечителски фонд, така че след десетина години Мариса да отиде в хубав колеж.

— Какво им влиза това в работата? — попита младежът, като едвам сдържаше гнева си.

— Влиза им, и още как! Има хора, които случайно чуват някоя изречена на шега реплика и от мухата правят слон. Братя Баджет ще бъдат много огорчени, ако това стане.

— Заплашвате ли ме?

„Разбира се, че те заплашвам — помисли си Чарли. — Това ми е работата.“ Той се прокашля.

— Всъщност ви предлагам да включа дъщеря ви сред децата, избрани да получат средства от фонда, възлизащ на сто хиляди долара. Джуниър и Еди ще се зарадват много, ако приемете. От друга страна, няма да им е никак приятно, ако тръгнете да повтаряте подметнати между другото думи, които могат да се изтълкуват превратно.

Били се изправи. Фрасна с телефонната слушалка Стърлинг по челюстта и той примига от болка.

— Виж какво, представителю на „Баджет Ентърпрайзис“, който и да си, кажи на ония двамата, че дъщеря ми не е опряла до техния фонд. И без да ми помагат, ще се погрижа да я изуча… Колкото до „шегите“ и „подметнатите между другото думи“, нямам никаква представа за какво ми говориш. — Той затръшна слушалката, отпусна се тежко на канапето и стисна юмруци. — Знаят, че сме ги чули — изрече на глас. — Ами сега?

Небесният съвет следеше с изострено внимание какво става на земята. Телефонният разговор на Чарли Сантоли с Били Камбъл отприщи моментален отклик.

— Чарли Сантоли да внимава в играта! — рече угрижен монахът.

— Дано, когато му дойде времето, да не ни се домъкне тук и да седне да ни плаче — отсече пастирът и очите му проблеснаха гневно.

— На това ли са го учили сестрите в „Сейнт Франсис Ксавиер“! — възкликна натъжена монахинята.

Царицата се беше умърлушила.

— Дано се опомни, преди да е станало прекалено късно.

— Иска му се да е добър — намеси се отново монахинята.

— И таз добра, искало му се. Щом толкова му се иска, драга ми госпожо, по-добре да влезе в правия път, докато е време — избоботи адмиралът.

— Според мен Стърлинг пак ще поиска съвет от нас — взе да разсъждава на глас светицата — коренна жителка на Америка. — Много смирен е. Старае се да изпълни задачата и не се страхува да помоли за помощ.

— Винаги си е бил грижовен и обичлив — отбеляза вече разнежено пастирът. — Останах много доволен от израза в очите му, докато седеше и се любуваше на заспалата Мариса.

Стърлинг успя да отиде при Мариса точно след като тя сложи кънките в калъфа и се завтече към автомобила. Беше разбрал, че Били смята да подремне някой и друг час, и се беше отправил към Марисини — да види как е момиченцето.

Дойде тъкмо навреме: Рой щеше да откара Мариса до ледената пързалка, смяташе да вземе и близначетата, та да се повозят и те. Сместен между момченцата, Стърлинг току навеждаше глава, за да избегне ръчиците, нападащи го и от двете посоки. Челюстта още го наболваше от удара, който бе получил от телефонната слушалка, докато се беше опитвал да чуе какво си говорят Сантоли и Били, а Рой младши имаше страхотно дясно кроше, макар и да беше едва на две годинки.

„Много са умни тия момченца! — призна си волю-неволю Стърлинг. — Наистина е прекрасно да ги наблюдаваш как попиват всичко с поглед. Лошото при мен бе, че си нямах нито сестричка, ни братче. Ако имах поне някакъв опит с деца, сигурно нямаше цял живот да се страхувам да създам семейство.“

Спомни си как е бил кръстник на едно невръстно момченце: по време на кръщенето му олигави раирания костюм, който той бе облякъл за пръв път.

Рой каза на Мариса, седнала до него на предната седалка:

— Подочух, че баба ти щяла да те учи да правиш щрудел.

„Колко вълнуващо“, помисли Стърлинг и долови, че и Мариса изпитва съвсем същото. Въпреки това момиченцето отвърна вежливо: