Мери Кларк - Грешникът

О’Брайън стана още по-мрачен.

— Вижте какво, работил съм следовател в полицията близо трийсет години и им знам и кътните зъби на тия отрепки. Не се ли вразумите, въпросният железен юмрук ще се стовари с цялата си мощ върху вас.

„Кажи му, Били, какво стана в метрото — подкани наум Стърлинг. — Имаш нужда от охрана.“

— Според мен нямаме друг избор, освен да чакаме — отбеляза Нор. — Ха, имаме шампанско. Все пак има и радостни вести — пием за бъдещето на Били. — Тя се обърна към сина си. — Хайде, пий го, де! След малко започва концертът.

Били стана от масата.

— Ще го кача горе. Трябва да се преоблека, искам да звънна и на Мариса. Знаеш си я каква е. Настоя да съм й се обадел незабавно и да съм й кажел какво е станало.

„Ще остана тук — да правя компания на Нор“, реши Стърлинг точно когато при тях от бара дойде Денис.

— Исках да поздравя Били, но както гледам, него вече го няма.

— Качи се да се преоблече — обясни Нор.

Стърлинг заслуша как щастливата Нор разправя на мъжете за срещата на Били с шефовете от звукозаписната компания. После тя рече:

— Вестта за договора наистина е прекрасна, но просто не мога да ви опиша, приятели, колко ми е притеснено цял ден. Откакто са се обадили на Били, все се питам какво ли още ще ни направят братя Баджет… Всъщност не е зле и аз да отида и да се приготвя — каза тя в заключение. — След петнайсетина минути излизаме на сцената. Ще останеш ли, Шон?

— Малко. Днес Кейт е нощна смяна.

Денис се обърна към Шон.

— Трябва да се връщам на бара. Защо не поседнеш при мен?

Тъкмо да се пръснат, когато видяха, че Били тича надолу по стълбите с пожарогасител под мишница.

— Колата ти гори, мамо — подвикна той. — Вече звъннах на пожарната.

Мълвата за пожара се разнесе бързо из ресторанта. Денис също грабна от бара пожарогасителя. Следван по петите от О’Брайън, а също от Стърлинг, който подтичваше една крачка зад него, Денис изхвърча като тапа навън и заедно с Били започна да гаси пламтящия автомобил.

Нор също излезе от ресторанта, заобиколена от доста клиенти, които се мъчеше да успокои.

На паркинга с гръм и трясък се изсипаха пет пожарни, пожарникарите незабавно наредиха на всички да се отдръпнат.

Пожарът бе угасен за броени минути. Автомобилът на Нор бе на обичайното си място при входа за кухнята, далеч от общия паркинг на ресторанта.

По едно време Нор се провикна:

— Влизайте всички!

Застана на вратата и заподканя клиентите да се върнат вътре в ресторанта.

След като подчинените му намотаха маркучите, шефът на пожарникарите Ранди Койн дойде заедно с един полицай от участъка в Мадисън Вилидж при Нор, Били, Шон и Денис — шестимата се усамотиха в кабинета на Нор и той й каза:

— Колата ви вече не става за нищо, но това пак е малкият дявол, я си представете, че пожарът беше обхванал и другите автомобили! Веднага ви казвам и че сте извадили късмет, задето не е пламнал и ресторантът.

— Защо е избухнал пожарът? — попита тихо Нор.

— Според нас автомобилът ви е бил залят с бензин.

За миг в помещението се възцари пълна тишина, сетне Шон О’Брайън рече:

— Имаме, горе-долу, представа, Ранди, кой стои зад палежа, но това е работа за ФБР. Агентите вече разследват заплахата, отправена днес сутринта по телефона към Били.

— В такъв случай се свържи незабавно с тях — подкани полицаят. — А аз ще имам грижата да пратя патрулна кола, да дежури денонощно пред ресторанта.

— И една пред къщата на Нор — отсече Шон О’Брайън.

— Ще ми бъде по-спокойно, ако зная, че някой все пак наглежда какво става — призна си Нор.

Шон се обърна към нея и сина й:

— Един съвет, Нор. Най-доброто, което можете да сторите сега двамата с Бил, е да си гледате работата, все едно не е станало нищо.

— Жалко, че не мога да остана за концерта — подсмихна се началникът на пожарникарите.

— Ще стоя отпред, госпожо Кели, докато пратят хора, които да дежурят пред заведението и дома ви — обеща полицаят.

Били изчака да си тръгнат, сетне провлачи бавно:

— Днес имах в метрото малко премеждие. Наистина си помислих, че е станало заради моята глупост…

Стърлинг се взря в лицата на Нор, Денис и Шон О’Брайън, които малко по малко посърнаха, докато Били разправяше какво му се е случило на връщане от Манхатън.

— Който те е бутнал, пак той те е и измъкнал — отсече Шон. — Стара изпитана хватка на тия негодници.

Телефонът иззвъня. Вдигна Били. Послуша-послуша и пребледня като мъртвец. После, още преди да е върнал слушалката върху вилката, рече: