Мери Кларк - Грешникът

— Някой току-що ми каза, че съжалявал, задето ме е бутнал на перона и дали следващия път да не съм отидел до Ню Йорк с автомобила на майка си.

След миг във вечността, но цяла седмица по-късно според земното летоброене Стърлинг поиска среща с Небесния съвет и я получи. Седна на стола с лице към светиите.

— Изглеждаш така, сякаш си понесъл върху плещите си бремето на целия свят — отбеляза монахът.

— Имам чувството, драги ми господине, че наистина го нося — съгласи се Стърлинг. — Както знаете, след палежа на автомобила от миналата седмица събитията се развиха главоломно. От полицията и ФБР убедиха Нор и Били, че трябва да се скрият, докато бъде насрочено делото срещу братя Баджет. Очакваше се това да стане сравнително скоро.

— Всички знаем, че няма да стане никога — натърти пастирът.

— Разработил ли си план на бойните действия? — попита властно адмиралът.

— Тъй вярно, драги ми господине, разработил съм. Бих искал да се придвижа бързо през тази земна година. Изгарям от нетърпение да стигна до мига, когато се срещам с Мариса и започвам да правя нещо, с което да й помогна. Дотогава съм с вързани ръце. Докато пътувам към този миг, не е зле да надзъртам тук-там, така по-лесно ще събера отново Мариса с баща й и баба й.

— Значи не искаш да прекараш още една година на земята? — попита развеселена царицата.

— Не, не искам — потвърди сериозно Стърлинг. — Земното ми време вече е изтекло. Ще ми се да помогна на Мариса. Сбогувала се е само преди няколко дни с Нор и Били, а вече е сломена.

— Знаем, знаем — пророни разнежена медицинската сестра.

— Изложи ни плана си, де — подкани коренната жителка на Америка.

— Дайте ми свободата и силата да се придвижвам през тази година с необходимата бързина, а също умението да се пренасям от място на място всеки път, когато ви помоля за това.

— На кого смяташ да погостуваш? — полюбопитства матадорът.

— Като начало на мама Хеди-Ана.

Всички в Небесния съвет го изгледаха стъписани.

— По-добре ти, отколкото аз — изпелтечи монахът.

— Мама Хеди-Ана се е намъчила, горката — отбеляза монахинята.

— Как ли не! Намъчила се била! Направо не ми се мисли за деня, когато ще ни се домъкне тук — призна си адмиралът. — Командвал съм кораби по време на битка, но и аз ще се уплаша пред жена като тази.

Всички прихнаха. Монахът вдигна ръка.

— Продължавай нататък, Стърлинг. Всичките ти искания ще бъдат удовлетворени. Имаш подкрепата ни.

— Благодаря ви, драги ми господине. Стърлинг се взря в лицата на осемте светии, сетне се извърна към прозореца. Райските двери бяха само на хвърлей, той имаше чувството, че само да се пресегне, и ще ги докосне.

— Време е да тръгваш — подкани благо-благо монахът. — Къде искаш да те пренесем?

— Във Валония.

— Всекиму своето — отсъди монахът и натисна копчето.

Прехвърчаше снежец, духаше студен вятър, селцето Кижкек изглеждаше така, както сигурно и преди хилядолетие. Намираше се в тясна долина, беше се сгушило в полите на покритата със сняг планина, която сякаш го бранеше като с щит от останалия свят.

Стърлинг се озова на тясна уличка в края на селото. Към него се задаваше теглена от магаре каруца и той се дръпна встрани. После се взря в лицето на жената в каруцата. Мама Хеди-Ана! Прекарваше дърва.

Той заобиколи заедно с каручката къщата и отиде в задния двор. Бабката спря, скочи долу, завърза магарето за един стълб и се запретна да стоварва дървата, които запокитваше с все сила при стената.

След като изпразни каруцата, разпрегна магарето и го откара зад оградата в двора.

Смаян, Стърлинг я последва в зиданата от камък къща. Тя се състоеше от една-единствена стая, в средата на която имаше огнище. От котлето над огъня миришеше вкусно-вкусно на телешко задушено.

До огнището се виждаше дървена маса с пейки. Люлеещият се стол на мама беше обърнат към телевизора, който стърчеше като гнойна пъпка насред помещението. Освен масата и телевизора друга покъщнина нямаше, ако не броим още два-три стола с протрита тапицерия, чергата и издрания долап.

Стените бяха облепени като с тапети със снимки на двете отрочета и мъжа затворник на Хеди-Ана. На полицата над огнището се мъдреха сложени в рамки изображения на светии, очевидно любимите на мама.

Докато тя си сваляше ватенката и забрадката, Стърлинг се качи по тясното стълбище на горния етаж, където имаше две тесни стаички и малка баня. Едната стая очевидно беше на мама. В другата имаше два сложени един до друг кревата — явно тук бяха израсли Джуниър и Еди. Къщата изобщо не приличаше на кичозния палат в Лонг Айланд, където братята сега се ширеха.