Мери Кларк - Грешникът

Затвори очи и се обърна към Небесния съвет:

— Бихте ли ме пренесли при братя Баджет?

Отвори очи и видя, че се намира в голям препълнен ресторант насред водата. „Освен ако братята не са тръгнали на пътешествие, сигурно съм се озовал в залива на Лонг Айланд“, отсъди той. Надзърна през рамото на една жена, зачела се в листа с менюто. В горния край пишеше:

ПЛАВАЩ РЕСТОРАНТ „САЛС“.

Тук предлагаха главно скара и морски дарове. Пъхнали в яките си салфетки, хората разтваряха блажено щипците на омари, мнозина си бяха поръчали и цвърчащи филенца. Както забеляза Стърлинг, не бяха малко и онези, които си бяха взели от любимия му ордьовър: коктейл с раци.

Но къде ли бяха Джуниър и Еди? Стърлинг обикаляше за втори път масите, когато мярна усамотено сепаре с формата на подкова и с прекрасен изглед към залива. Взря се и разпозна хората в сепарето: Джуниър, Еди и Джуъл в оскъдно облекло.

Братята бяха разговаряли с мама Хеди-Ана и както обикновено, бяха притеснени до смърт за нея. Джуъл бе предложила да се поразтушат в някое хубаво заведение.

Вече си пийваха от коктейлите, а келнерът събираше листовете с менюто.

Стърлинг седна на перваза, под прав ъгъл спрямо масата. „Какво ли са си поръчали?“, запита се.

— Не мога да хапна нищо — проплака Еди. — Сърцето ми се къса, като си помисля колко зле е мама.

— Стига си хленчил, Еди, че ти почервеня носът — каза Джуъл и потупа Джуниър по дланта. — Твоят също, агънце.

Джуниър й изтика ръката.

— Настинал съм.

Джуъл веднага разбра, че е допуснала грешка.

— С тия твои алергии, скъпи, наистина не ти е никак лесно. Точно сега е сезонът на алергиите.

— Да, да — отвърна Джуниър и вдигна чашата.

— Мама пак е паднала — завайка се Еди. — Навехнала си е крака, за капак и венците й са се възпалили. Не може да дъвче, жената.

„Последния път май не спомена нищо за венците“, опита да си спомни Стърлинг.

— Приятелките я молят как ли не да хапне нещо. А на нея не й се яде.

— Повтаря го вече три години, откакто ви познавам — отбеляза Джуъл. — Едва ли кара на единия въздух, все яде нещо.

„Телешко задушено — помисли Стърлинг. — В големи количества.“

— Не беше падала от януари — продължи Еди. — Все се надявах краката й да са се пооправили. — Той се извърна към брат си. — Трябва на всяка цена да видим мама. Чу ли?

— Невъзможно е, знаеш го не по-зле от мен — тросна се Джуниър. — Затова пък й пратихме нови дрешки, да се поободри.

— Много ще ги хареса — изгука разпалено Джуъл. — Избирала съм ги специално за нея. Два чифта сатенени пижами, официална рокля и шапка с много цветя, да иде с нея на църква на Великден.

Еди се вкисна.

— Мама се оплаква, че дрехите, които сме й пращали, не ставали за нищо.

— Я не ме обиждай — нацупи се Джуъл. — Ако я познавах, щях да й подбера нещо като за нея. Всяка жена си има малки недостатъци. Например в ханша, кръста, дупето…

— Млъквай, Джуъл — избоботи Джуниър. — Наслушах се на твоите уроци по анатомия.

„На мен пък ми беше забавно“, рече си Стърлинг.

Джуъл стана от масата — явно се беше засегнала.

— Нали ще ме извините? — натърти тя.

— Къде тръгна? — попита Еди.

— До тоалетната — отвърна Джуъл и заситни нататък.

— Защо се муси, защото казах, че мама не й харесва дрехите ли?

— Остави ги дрехите — излая Джуниър. — Обадиха ми се по телефона, докато ти беше до кенефа.

— Кога пък съм бил в кенефа?

— Ти не излизаш от там.

— Няма такова нещо.

— Има, има, Еди. Потърся ли те, все си в кенефа. Та слушай сега. Момчетата не могат и не могат да открият Нор Кел и и Били Камбъл.

— Некадърници! — отсече Еди.

— На мен ли го разправяш това! Мълчи и слушай сега. Не могат да ни кажат и копче, ако Кели и Камбъл не се явят пред съда. Трябва да се отървем от тях.

— Страната е голяма. Как ще се отървем, щом не можем да ги открием?

— Длъжни сме да ги открием. Вече съм обмислил всичко. Свързах се с един наемен убиец.

Еди се взря в Джуниър.

— С Игор ли?

— Да, с него — потвърди Джуниър. — Разбира си от работата. Обясних му, че сега-засега знаем само едно: намират се някъде в западните щати.

— Ето ме и мен — изчурулика Джуъл, после се намести на стола и целуна Джуниър по бузата. — Простих ви, задето не оценявате усилията ми да ощастливя мама Хеди-Ана, и искам да ви кажа нещо. Трябва да се видите лично с майка си, при това час по-скоро, докато не е станало късно.

Джуниър я изгледа на кръв.

— Я не се занасяй.