Мери Кларк - Грешникът

След час, премръзнали, но доволни от свършената работа, Мардж и Чарли се прибраха вътре в къщата, свалиха якетата и ръкавиците и се понесоха към кухнята — да си правят чай. Когато чайникът и току-що опечените коледни курабийки бяха пред тях, Мардж реши да хвърли бомбата.

— Напусни тая работа при братя Баджет, Чарли, и то още утре.

— Ти да не си полудяла? Не мога.

— Можеш, можеш, и още как. Бог ми е свидетел, не сме кой знае колко богати, но все ще се оправим. Ако толкова ти се работи, отвори отново адвокатска кантора и съставяй завещания. Но няма и занапред да седя със скръстени ръце, и да гледам как се поболяваш — заради тия Баджетови ще си докараш някой инфаркт.

— Нищо не ти разбира главата, Мардж. Не мога да напусна — отсече отчаян мъжът й.

— Защо? Ако умреш, те ще си намерят друг адвокат, нали така?

— За друго ти говоря, Мардж. Всъщност… дай да не го обсъждаме.

Мардж се изправи и долепи решително длани до масата.

— И за какво, интересно, ми говориш? — подвикна тя. — Изплюй камъчето, Чарли. Какво става?

Стърлинг заслуша как в началото колебливо, после с поток от думи той си изплаква болката пред жена си: как още преди години братята са го изнудили да заплашва хора, изпречили им се на пътя. Видя как в началото Мардж е потресена и ужасена, после угрижена — беше си дала сметка колко се е намъчил през цялото това време мъжът й.

— Делото, което сега постоянно отлагам, е за пожара в склада край Сиосет от миналата година. Певците, наети за празненството по случай рождения ден на мама Хеди-Ана, неволно чуха как Джуниър се разпорежда сградата да бъде опожарена. Мълви се, че били заминали на турне в Европа, истината обаче е, че ги включиха в Програмата за защита на свидетелите.

„Ето какво, значи, се говори за Нор и Били“, рече си Стърлинг.

— И защо отлагаш делото?

— Подкупихме вещите лица и те ще се закълнат, че пожарът е бил предизвикан от оголени жици. Ханс Крамер, собственикът на склада, изчезна сякаш вдън земя, но миналия месец братята надушиха, че се е преместил да живее заедно с жена си в Швейцария. Имали там роднини, а след всичко, което му се струпа на главата, Крамер не иска да си има вземане-даване с Баджетови.

— Не ми отговори на въпроса, Чарли.

— Не аз, Мардж, искам делото да се отлага. Баджетови ме притискат.

— Защо? — погледна го тя право в очите.

— Защото искат да бъде насрочено чак след като запушат веднъж завинаги устата на Нор Кели и Били Камбъл.

— И ти ще търпиш всичко това? — ахна тя невярващо.

— Може и да не ги намерят.

— Ами ако ги намерят? Не бива да го допускаш, Чарли.

— Знам, че не бива — избухна мъжът й. — Но не знам какво да правя. В чудо съм се видял. Толкова ли не разбираш, че отида ли в полицията, братята веднага ще надушат? Имат си начини.

Мардж се разплака.

— Как се е стигнало дотук? Каквито и да са последиците за нас, Чарли, трябва да направиш каквото трябва. Поизчакай няколко дена — да мине Коледата. Нека изкараме всички заедно още една Бъдни вечер. — Тя избърса с длан очите си. — Ще се моля да стане чудо.

Чарли стана и притисна жена си до себе си.

— Е, щом ще се молиш, бъди по-конкретна — рече й с уморена усмивка. — Моли се да стане така, че Джуниър и Еди да отидат в своята родина, за да се видят с майка си — Хеди-Ана. А аз ще предупредя ченгетата и те ще ги пипнат веднага щом прекосят границата на Валония. И тогава вече няма да ни застрашава нищо.

Мардж го погледна.

— Защо си толкова сигурен?

— И двамата са съдени задочно за престъпления, които са извършили във Валония, и са получили доживотни присъди. Затова и не смеят да стъпят там.

„Доживотни присъди ли!“, ахна Стърлинг. Най-сетне разбра какво да прави. Сега оставаше само да измисли как.

Излезе навън. Мардж беше включила светещите гирлянди веднага щом Чарли ги бе наслагал по дърветата. Времето се беше развалило, в късния следобед слънцето се бе скрило зад черните облаци. Пъстроцветните лампички примигваха весело по клоните и разсейваха сгъстяващия се мрак на зимния ден.

Не щеш ли, като неочакван дар, Стърлинг се сети нещо, което бе чул у мама Хеди-Ана. „Осъществимо е — рече си той. — Напълно осъществимо.“ Веднага започна да крои планове как да прилъже братята да отидат в своята родина.

„Няма да ни бъде никак лесно, но от опит глава не боли!“

— Добре се справяш, Стърлинг — похвали го монахинята.

— Обиколи надлъж и шир света — вметна гръмогласно адмиралът.

— Изненадахме се, че се връщаш във Валония — каза монахът. — После обаче включихме какво си намислил. Да ти призная, това е моят манастир. Живял съм там преди четиринайсет века. Направо не мога да повярвам, че са го превърнали на хотел. Представяте ли си, манастир с обслужване по стаите!