Мери Кларк - Грешникът

— Разбирам какво имате предвид, драги ми господине — съгласи се Стърлинг, — но за нашите цели това е само добре дошло. Струва ми се, че най-сетне измислих как да помогна на Мариса, Нор и Били, та дори и на Чарли. Той се нуждае от помощта ми не по-малко от Мариса, но по друг начин. — Изопна се като струнка и погледна насъбралите се в лицата. — Разрешете да се явя на Чарли, така той ще излезе с мое съдействие от затруднението.

— В смисъл да му се явиш, както на Мариса, която разбра, че си дошъл от отвъдното ли? — поиска разяснение пастирът.

— Да, според мен е наложително.

— Дали да не се явиш и на Мардж? — предложи царицата. — Нещо ми подсказва, че тя свири първата цигулка в къщата.

— Не исках да дърпам дявола за опашката и да ви моля и за това — призна си усмихнат Стърлинг.

— Но ще бъде прекрасно, ако мога да общувам и с двамата.

— Да дърпаш дявола за опашката ли? — вдигна вежди матадорът. — Не го знам този израз.

— Чух го някъде. Вероятно в ресторанта на Нор. Хареса ми. — Стърлинг се изправи. — По земното летоброене утре ще е денят, когато ще се срещна за пръв път с Мариса. Описах, така да се каже, пълен кръг.

— Не забравяй, че това е денят и когато се яви за пръв път пред нас — заяде се индианката.

— Уверявам ви, няма да го забравя никога.

— Имаш благословията ни — намеси се и монахът. — Но помни, наближава Бъдни вечер, а ти се надяваше да я караш в рая.

Мариса отвори вратата на стаята си и видя възхитена, че Стърлинг се е разположил на големия фотьойл при бюрото.

— Мислех, че ще ходиш някъде и ще се върнеш да ми пожелаеш „лека нощ“ — каза тя.

— Наистина излизах по работа — обясни той. — Докато ти вечеряше, огледах цялата последна година от живота ти и сега вече знам защо на тати и на Нор-Нор им се е наложило да заминат.

— Но аз бях долу само около час!

— За мен времето тече различно — отвърна Стърлинг.

— Все си мислех за теб. Хапнах набързо, после от немай-къде изслушах тъпотиите на Рой как като малък по Коледа веднъж играл пастир в пиеската в училище. Побързах да се разкарам от масата. Радвам се, че си тук.

— Е, аз пък научих доста, докато ти вечеряше. Сега пак ми се налага да изляза, защото имам много работа — ще се опитам да направя така, че баща ти и баба ти да се върнат за твоя рожден ден.

— На Бъдни вечер е — припомни момиченцето припряно. — Ще стана на осем годинки.

— Знам, знам.

— Остават някакви си четири дена.

Стърлинг видя в очите й неверие, но и надежда.

— Можеш да ми помогнеш — каза й.

— Как?

— Помоли се.

— Добре. Обещавам.

— И бъди мила с Рой.

— Не е толкова просто. — Мариса направи физиономия и забоботи: — Помня, едно време… бъра-бъра, два чадъра…

— Мариса! — скастри я Стърлинг с дяволити пламъчета в очите.

— Знаммммм — провлачи тя. — Рой сигурно си е човек като всички останали.

Стърлинг се изправи, разнежен от развеселеността, проблеснала за миг в очите на момиченцето. Покрай това се сети за първия път, когато е видял Мариса заедно с Били и Нор. „Не бива да я подвеждам“, изрече той и като молитва, и като обет.

— Е, аз да тръгвам.

— Бъдни вечер — вече ми обеща! — напомни му тя.

Открай време Чарли и Мардж слагаха подаръците под елхата няколко дена преди Коледа. И трите им деца живееха наблизо, в Лонг Айланд, нещо, за което Мардж благодареше всеки ден на Всевишния.

— А на колко хора децата им живеят по четирите краища на света — току повтаряше тя, докато си сушеше косата със сешоара. — Големи късметлии сме, да знаеш!

Шестте внучета също ги радваха, като се почне от най-голямото — вече на шестнайсет години, което скоро щеше да стане студент, и се стигне до най-малкото, сега първолаче.

— И всичките са деца за чудо и приказ. Нямаме си нито една черна овца в стадото — хвалеше се честичко тя.

Тази вечер обаче, след като наредиха с Чарли подаръците, не изпитаха обичайното задоволство и трепетно очакване. Притесняваха се какво ще стане, след като Чарли се яви във ФБР, и в осем и половина вечерта, седяха притихнали един до друг в хола. Чарли местеше безцелно каналите на телевизора.

Мардж се беше вторачила в елхата, гледка, която обикновено й вдъхваше неописуем душевен мир и радост. Тази вечер обаче не беше така. Тя не намираше сили да се усмихне дори при вида на украшенията, измайсторени през годините от нейните внуци.

Не щеш ли, на килима тупна една от играчките — ангелче от папиемаше с бомбе вместо нимба и с едно крилце, по-късо от другото. Мардж стана, за да го вдигне, но още преди да го е докоснала, ангелчето грейна.