Мери Кларк: Грешникът

В началото Майърс възкликна:

— Моля? — После промърмори: — И дума да не става! — А накрая заяви: — Пропилели сме хиляди часове в опитите да спипаме братята, те обаче все ни се изплъзват. Но ако във Валония ги тикнат в затвора до живот, цялата им прогнила престъпна организация ще се срути като картонена кула.

— Точно това ви казвам — натърти с плам Чарли. — Тук ще минат години, докато ги осъдят, а и в затвора те пак ще бъдат опасни. Ако обаче ги пратят на топло на другия край на света, и техните мутри ще се изпокрият в миша дупка.

Агентите изключиха магнетофона, станаха от масата и Майърс каза:

— Трябва да го обсъдим с шефовете. До два часа ще се свържа с вас.

— Ще чакам тук — отвърна Чарли. — Службата е затворена за празниците.

След като Майърс и Шел си тръгнаха, Мардж отбеляза:

— Най-страшно е чакането, нали?

Стърлинг се сети как е висял цели четирийсет и шест години в небесната чакалня.

— Напълно съгласен съм — подкрепи я той. — Да се надяваме, че за всички ни чакането скоро ще свърши.

Рич Майърс се обади в един часа.

— Имаме зелена улица. Вие свършете вашата част, а аз ще имам грижа за другото.

По Коледа магазините винаги са пълни с народ — въздъхна Джуъл, когато лимузината мина в три часа през портата в имението на Баджетови. — Но не ви ли стана по-весело, след като видяхте в търговския център всички тези забързани хора, тръгнали да пазаруват в последния момент?

— Къде ти весело! Съвсем се вкиснах — тросна се свъсен Джуниър. — Умът ми не го побира как така се навих да дойда с теб.

— Аз също не мога да си се начудя — повтори като папагал Еди. — Не съм от хората, които ще седнат да обядват в оная шумна закусвалня. От олелията не си чувах мислите.

— Ти бездруго не мислиш — заяде се Джуниър.

— Много смешно, няма що! — изсумтя Еди. — Всички само това повтарят — че съм ти подражавал.

— Все пак накупихме хубави неща — изгука весело Джуъл. — Скиорските пуловери, които ви подарих, ви отиват много. Лошото е, че не ходим никъде, а на Лонг Айланд трудно ще караш ски — вдигна тя рамене. — Е, какво ще правите сега?

Още щом влезе в къщата, Джуъл отиде направо в хола да включи лампичките на коледната елха.

— Не бих казала, че съм луда по тия морави светлини — промърмори тя, след което коленичи с щепсела в ръка и затърси контакта.

Джуниър беше застанал на прозореца.

— Да не си поканила, Джуъл, някоя от ония шантавелки, твоите приятелки? Задава се кола.

— Първо на първо, приятелките ми не са шантавелки, пък и всичките са по магазините.

По домофона се позвъни. Еди отиде да натисне копчето.

— Кой е?

— Аз съм, Чарли, водя и жената. Нали нямате нищо против да се качим за малко?

Еди завъртя очи.

— Качете се.

— За кой дявол Чарли ми мъкне тук тая Мардж? — сопна се раздразнен Джуниър.

— Празници са все пак — напомни му Джуъл. — Хората си ходят на гости. Какво толкова го правиш на въпрос? Приятно си е все пак. Човекът ти засвидетелства уважение.

— Да му се не видят и празниците! — изфуча Еди. — Чак ми се повдига.

— Съвсем естествена реакция — каза му най-сериозно Джуъл. — Тъкмо прочетох статия от един прочут психолог. Според него хората се чувствали потиснати, защото…

— Защото такива като теб ми лазят по нервите — прекъсна я Еди.

— Мери си думите, Еди. Джуъл просто се опитва да поразведри обстановката.

— О, сладурче, права си. Не ми се прави нищо друго, освен да посрещам гости.

Еди отиде да отвори на семейство Сантоли. Когато дръжката на вратата се размърда, Стърлинг изшушука:

— Само не се притеснявай, Мардж.

— О, здравейте, влизайте, де — посрещна ги с половин уста Еди, от което и Мардж, и мъжът й начаса разбраха, че не са добре дошли.

Мардж се стегна и влезе подир домакина в хола, следвана от Чарли и вездесъщия Стърлинг.

— Добре дошли! — изгука Джуъл. — Весели празници! Каква приятна изненада! Зарадвахме се много, когато видяхме долу автомобила ви.

„Божичко, каква елха“, помисли си Мардж. Малкото пъти, когато беше идвала тук по Коледа, бе заварвала, общо взето, традиционна украса. Тази година обаче беше по-различно.

Тя носеше метална кутия с курабийки, които връчи на Джуъл.

— Всяка Коледа ги правя за приятелите — обясни жената.

— Знак за обич — изчурулика Джуъл.

— Седнете за малко, де — каза от немай-къде Джуниър. — Тъкмо излизахме.

— Сядайте, сядайте — покани ги пак Джуъл.

— Няма да се застояваме — обеща Чарли и седна заедно с жена си на канапето. — Дойдохме само защото нощес на Мардж й се присъни сън, толкова страшен, та тя реши, че е редно да ви предупредим.