Мери Кларк: Грешникът

— Да ни предупредите ли? За какво? — попита с премерен тон Джуниър.

— Нощес сънувах изключително тревожен сън — за майка ви — подхвана Мардж.

— За МАМА ли! — ревна Еди. — Да не й се е случило нещо?

Мардж поклати глава.

— Не, но тя страда ли от световъртеж?

— Да — впи очи Джуниър в лицето на жената.

— От болки в сърдечната област?

— Да.

— От стомашни газове?

— Да.

— Не може да сложи и залък в уста?

— Да.

— Нощем не може да мигне?

— Да.

— Случва ли й се да повръща?

— Да.

— Възпалени венци?

— Вече не издържам — проплака Еди със сгърчено от болка лице. — Трябва незабавно да й се обадя.

После хукна към телефона.

Както винаги по Коледа, мама Хеди-Ана беше поканила гости — празненството беше в разгара си. Лееха се реки от вино и ракия. Всеки беше донесъл любимата си гозба, трапезата се огъваше от какви ли не вкуснотии. На допотопния грамофон се въртяха плочи с коледни песни, насъбралите се им пригласяха.

Когато телефонът иззвъня, човекът най-близо до грамофона махна игличката от плочата и изкрещя:

— Млъквайте всички!

Някои от гостите бяха добавили към списъка още някое и друго заболяване, един дори се изправи и услужливо ги засочи на мама Хеди-Ана, която вдигна след петото позвъняване.

— А… А… Ало…

— Как си, мамо? Една жена тук е сънувала сън, че не си много добре…

— Правилно е сънувала — намигна бабката на приятелите си и им махна да й подадат очилата, докато присвиваше очи, за да разчете обогатения списък.

— Говори по-високо, мамо, не те чувам. Струваш ми се много болна…

Хеди-Ана зачете от дъската:

— Според мен това ми е последната Коледа. — Тя въздъхна тежко и се впусна в импровизации: — А жената, дето е сънувала съня, каза ли ви, че съм на смъртен одър?

— Не говори така, мамо! Не е вярно! Толкова ли не помниш, че баба доживя до сто и три години?

— Тя пращеше от здраве, докато аз…

Джуниър вдигна втората слушалка.

— По-зле ли си, мамо?

— Сутринта повърнах… понеже венците ми са отекли, не е за разправяне… и само да знаеш как ми се вие свят… Нищо не виждам… я чакай малко… пак получих болки в сърдечната област… понякога не ме отпускат по цял ден…

Приятелите на Хеди-Ана бързаха да си възобновят празненството и започнаха да й правят знаци да затваря. Тя кимна.

— Не мога да говоря повече — простена старицата. — Едвам си поемам дъх. Трябва да си почина. Направо не мога да повярвам, че ми звъните по никое време. Но какво да очаква човек от синове, които хич и не идват да посетят родната си майка.

— Знаеш, мамо, колко много те обичаме — изхлипа Еди.

Отвърнаха му, като му затръшнаха телефона.

Джуъл му подаде чиста носна кърпа. Джуниър се изсекна звучно.

Както подобава на случая, Мардж и Чарли гледаха покрусено. Жената стана от канапето.

— Сега вече съжалявам, че изобщо съм отваряла дума за това. Но си рекох, че сигурно е по-добре да знаете, в случай че решите да прекарате празниците с майка си.

Чарли изглеждаше смутен.

— Ще ме изчакаш ли, Мардж, в колата? Искам да обсъдя нещо с Джуниър и Еди.

— Разбира се. — Тя стисна ръката на Джуниър. — Ужасно съжалявам — каза едва чуто.

Докато минаваше покрай Еди, го целуна по бузата — да го утеши.

— Изпрати Мардж до автомобила, Джуъл, и ни остави за малко сами — разпореди се Джуниър.

Джуъл хвана под ръка по-възрастната жена.

— Ела, миличка. Не се разстройвай, просто се опитваше да помогнеш.

След като двете излязоха, Чарли подхвана колебливо:

— Мардж си мисли, че през годините често сте отскачали да се видите с майка си.

— Правилно си мисли — тросна се Джуниър.

Чарли го пропусна покрай ушите си.

— Много се разстроих, когато ми каза за съня. Понеже знам обстоятелствата, ми хрумна нещо. Сигурно е налудничаво, но… — Той млъкна и сви рамене. — Но нека поне ви кажа. Има начин да погостувате на майка си за Бъдни вечер, без да се излагате на опасност.

— Друг път има начин! — подвикна Джуниър.

— А говори ли ви нещо манастир „Свети Стефан Планински“?

— Манастир „Свети Стефан Планински“ ли? Беше в съседния град, точно от другата страна на границата. Като малки непрекъснато ходехме там да караме ски. Но манастирът е затворен още от времето, преди да напуснем Валония.

— Сигурно сте чули, че на Нова година отново го отварят, но вече като хотел.

— Я не се занасяй! — примига Еди. — Там и пиле не можеше да прехвръкне, какъв ти хотел! Ти откъде знаеш?

— Имам една братовчедка, монахиня, обикновено ни гостува за Коледа. Тази година обаче няма да дойде, заминавала на поклонение. Шейсет монахини, монаси и свещеници от цялата страна ще прекарат седмицата около Коледа в „Свети Стефан“ и чак след това манастирът ще бъде отворен за всички.