Мери Кларк: Грешникът

Сега вече тя бе повече от сигурна, че днес баща й и баба й няма да си дойдат. Ако смятаха да си идват, защо сами не й бяха поднесли подаръците?

Момиченцето закуси и качи подаръците горе. Щом влезе в стаята, придърпа стола при бюрото до гардероба и стъпи на него. Вдигна кутиите с новите кънки и костюмчето и ги сложи на най-горната полица. Сетне с върховете на пръстите ги бутна назад, та да не се виждат.

Не искаше никога повече да й се изпречват пред очите.

В единайсет седеше в хола и четеше една от новите книжки, когато телефонът иззвъня. Не вдигна очи, макар че сърцето й трепна, когато майка й каза в слушалката:

— Здравей, Били!

После обаче Дениз се завтече към Мариса. Дори не й даде възможност да се тросне: „Не искам да говоря с тати“, слушалката вече беше до ухото й и Били крещеше:

— Прибираме се!

Момиченцето прошепна:

— О, тати!

Преливаше от щастие, сякаш бе изгубила дар-слово. Точно тогава усети как някой я милва по главицата. Погледна нагоре и що да види: приятелят й със смешното бомбе, който не бе точно ангел, й се усмихваше.

— Довиждане, Мариса — пожела й и изчезна.

Момиченцето се качи като в унес в стаята си, затвори вратата, изтегли пак стола и стъпи на пръсти върху него, за да извади подаръците, които беше тикнала най-отзад. Но когато издърпа кутиите, нещо падна от полицата и тупна в нозете й.

Мариса слезе на пода и се вторачи в мъничката играчка за елха, която не беше виждала дотогава: ангелче, облечено като нейния приятел.

— И ти си със същото смешно бомбе — прошепна тя, после го вдигна и го целуна. Допря го до бузката си и погледна през прозореца към небето. — Каза ми, че не си точно ангел — пророни едва чуто. — Сега обаче знам, че си. Благодаря ти, че си удържа на думата. Обичам те.

Стърлинг влезе в небесната заседателна зала, погледна Небесния съвет и от одобрителното изражение върху лицата на светиите разбра, че се е справил с поставената му задача.

— Беше много трогателно — отбеляза адмиралът, както никога разнежен.

— Видяхте ли личицето на детето? — въздъхна монахинята. — Грееше от най-съвършеното щастие, възможно на земята.

— Не можех да си тръгна, преди да съм видял Мариса в обятията на баща й — обясни Стърлинг пред Съвета. — После отидох заедно с всички в заведението на Нор. Какъв прекрасен рожден ден! Както знаете, вестта, че са се завърнали, обиколи в миг града и всички се стекоха да ги поздравят с „добре дошли“.

— Чак се просълзих, когато Били изпя песента, която е посветил специално за Мариса — вметна царицата.

— Стопроцентов хит — намеси се матадорът.

— Както знаете, той ще запише и нея, и другите парчета, които е създал, докато го нямаше — продължи Стърлинг. — Годината бе твърде тягостна за Били, той обаче не я пропиля.

— Както не я пропиля и ти — пророни едва чуто пастирът.

— Точно така, не я пропиля — всички прошепнаха и кимнаха.

— Не само намери човек, на когото да помогнеш, но и помисли хубавичко, за да намериш изход от положението, освен това вложи цялата си душа — натърти индианката, видимо горда от Стърлинг.

— Спаси и Чарли Сантоли от разрушителния живот, който водеше — добави монахинята.

Всички се умълчаха. По едно време монахът се изправи.

— Стърлинг, всеки момент ще започне празникът по случай рождеството на нашия Спасител. Съветът реши, че заслужаваш не просто да посетиш за кратко рая, но и че мястото ти е там. Време е да те преведем — обърна се той към райските двери.

— Я чакайте — рече Стърлинг. — Искам да ви питам нещо.

Монахът се взря изпитателно в него.

— Какво толкова имаш да ни питаш точно сега?

— Безкрайно признателен съм ви. Както знаете, копнея да отида в рая. Но онова, което изживях, ми хареса толкова много, че с ваше разрешение ми се иска всяка Коледа да се връщам на земята и да намирам човек, на когото да помагам. И през ум не ми е минавало колко приятно е да преобразяваш към добро живота на другите.

— Да правиш хората щастливи, е една от най-големите радости в човешкия жребий — потвърди монахът. — Усвоил си урока дори по-добре, отколкото се надявахме. Хайде, ела!

Когато се приближиха към райските двери, те се отвориха широко пред тях и разкриха светлина, по-ярка от хиляди слънца, по-ослепителна от всичко, каквото Стърлинг си беше представял. Обзе го дълбок душевен мир. Той тръгна към светлината, стана част от нея. Небесният съвет се отдръпна, а Стърлинг продължи бавно и почтително нататък. Забеляза, че някакви хора са се събрали на голяма група.