Мери Кларк: Грешникът

На пистата се бяха струпали десетки валонски униформени полицаи и сред тях се мержелееше самотна фигурка, която току подскачаше и размахваше ръце.

Мама Хеди-Ана.

Джуниър поклати глава.

— Както виждам, изобщо не бере душа.

Еди също я погледна озадачен.

— Пращи от здраве. Направо не мога да повярвам.

— Бихме толкова път за тоя, що духа, а сега ще гнием до края на живота си по затворите.

Вратата на самолета се отвори, по пътеката между седалките се втурнаха четирима полицаи, които наредиха на братята да станат и да сложат ръце отзад. Още докато ги водеха към изхода, другите пътници взеха да смъкват монашеските раса и изръкопляскаха.

След като слязоха по стълбичката, Еди и Джуниър се озоваха в мечешката прегръдка на мама Хеди-Ана.

— Полицаите са мъже на място, дойдоха хората да ме вземат чак от нас. Обясниха, че ме чакала голяма изненада — вие се прибирате. Знам, загазили сте не на шега, но добрата новина е, че баща ви е излъчен за нещо като представител на всички затворници, и то в затвора, където ще отведат и вас. — Бабката грейна щастливо. — И трите ми момчета ще бъдат заедно на сигурно място, всяка седмица ще мога да им ходя на свиждане!

— Мамо! — проплака Еди и оброни глава на рамото й. — През цялото време, докато ме нямаше, си умирах от притеснение за теб. Как се чувстваш?

Хеди-Ана го потупа по гърба.

— Никога не съм се чувствала по-добре.

Джуниър се сети за палата в Лонг Айланд, за лимузината, парите, властта и Джуъл, която до половин месец вече щеше да си е хванала ново гадже. Докато Еди се тресеше от вълнение, другият брат си мислеше само едно: „Боже, какъв глупак съм!“

В деня преди Бъдни вечер Били и майка му седяха на масата за закуска, но и двамата нямаха сили и да се докоснат до храната. Като тежко покривало от болка и тъга ги беше похлупила мисълта, че днес е и Бъдни вечер, и осмият рожден ден на Мариса.

Някой натисна звънеца и те се сепнаха. Били изтича да отвори.

Грейнал, агент Франк Смит оповести гръмогласно:

— Грабвайте само най-необходимото. Имате места за самолета, който излита в един без двайсет за Ню Йорк, ако искате да го хванете, нямате и миг за губене.

На обяд в деня преди Коледа заведението на Нор обикновено беше пълно. Сред клиентите имаше хора, тръгнали в последния момент на пазар и отбили се да хапнат набързо. Имаше и други, по-организирани посетители, дошли да обядват преди църковната служба и после празника у дома.

„Днес ресторантът изглежда доста странно“, помисли Денис, докато оглеждаше иззад бара помещението. Поклати глава. Пак добре, че Нор се е съгласила: безсмислено е да работят и утре, на Коледа.

— Сигурно си прав, Денис — беше признала тя. — Само десет резервации! Хората ще прекарат по-добре в заведение с повече живец.

„Съвсем закъсахме“, каза си Денис, докато изпълняваше единствената поръчка — за халба бира.

Точно тогава телефонът върху бара иззвъня. Той вдигна.

— Денис! — извика бодро и весело Нор. — На летището сме, идваме си. Вече не ни заплашва нищо. Баджетови ги няма, ще гният до живот зад решетките — обясни разгорещено тя. — Поръчай да направят торта за рождения ден на Мариса довечера, звънни и на хората, които постоянно посрещат Бъдни вечер при нас. Съобщи им, че ресторантът на Нор ще бъде отворен и на Коледа и че черпи заведението. Само не казвай на Мариса, чу ли? Искаме да я изненадаме.

В деня преди Бъдни вечер, още щом отвори очи, Мариса прошепна: „Днес ставам на осем години.“ Вече не вярваше, че Стърлинг ще успее да върне баща й и Нор-Нор у дома. Момиченцето беше сигурно, че щом се събуди, и те ще стоят до него, сега обаче осъзна, че пак ще стане същото, както толкова други пъти.

Мариса се беше утешавала, че баща й и баба й ще се върнат за Великден, те обаче така и не се появиха. После беше убедена, че ще се приберат за началото на лятната ваканция… Сетне за началото на учебната година… След това за Деня на благодарността през ноември…

„И днес ще стане същото“, заповтаря си, докато ставаше и си обличаше хавлийката. В очите й избиха сълзи, тя обаче ги избърса с ръчици. Опита се криво-ляво да се усмихне и слезе долу.

Майка й, Рой и близнаците вече бяха на масата в кухнята. Още щом я видяха, всички запяха в един глас:

— Честит рожден ден!

До купичката с овесени ядки имаше подаръци: нов часовник, книжки и компакт-дискове от мама, Рой и близнаците, пуловер от баба. Накрая Мариса отвори последните две кутии: зимни кънки от тати и ново костюмче за фигурно пързаляне от Нор-Нор.