Мики Спилейн: Дългото очакване

Наистина бяха най-ясните отпечатъци, които някога бях виждал. Кристално отчетливи, с няколко сложни завъртулки в средата. Тъкър ме потупа по рамото.

— Тук мини, бабаитче.

Линдзи ме чакаше до бюрото с чисто нова карта за снемане на отпечатъци пред него. Изцеди четвърт инч печатарско мастило от една тубичка върху стъклената пластина и го разстла по цялата повърхност с гумена ролка. След като постигна един равномерен слой, ми хвана ръката и натисна върха на показалеца ми в мастилото.

Първият път изглежда си помисли, че нарочно съм го размазал. Сграбчи ме за пръста и тоя път се концентрира.

Ефектът беше същият, както и бях очаквал, и той каза нещо мръсно.

Вместо отпечатък се беше получило плътно черно петно, защото папиларните линии отсъствуваха.

Може би не трябваше да се смея, но не можах да се сдържа. Опъкото на дланта му размаза устните ми, но преди да успее да го повтори, юмрукът ми се вряза в брадата му и той полетя на пода барабар с бюрото си и всичките джунджурии върху него. Тъкър успя да измъкне палката и да замахне, но не му стигна времето да се прицели добре. Краят и разпра сакото ми и се отдръпна за нов замах. И тогава го намерих. Намерих го толкова добре, че за малко не му изкарах червата. Сгъна се на две и в следния миг разбра какво е да чувствуваш лицето си като размазан зрял домат. Успях да го зърна как повърна и се обля целия миг преди нещо да разцепи главата ми с фойерверк от огнени искри. Тялото ми се разтърси до последната фибра от нечовешката болка и разбрах какво изпитва човек като умира. Сгърчената уста на Линдзи зад мен издаде нечовешки писък и си помислих, че това е последния звук, който ще отнеса със себе си в гроба.

Потънах в мрак, в който загубих представа за времето.

Слухът ми се върна първи. Чух някакъв глас да произнася:

— Само един глупак може да направи такова нещо, Линдзи.

И някакъв друг, леко треперещ глас му отговори:

— Трябваше да го убия. Бог ми е свидетел, че се опитах. Надявам се това копеле да пукне.

Намеси се и трето лице.

— А аз ще се моля да оживее. Ще го обработя така, както никой никога не го е обработвал, така че помогни ми.

Исках да изразя мнение по разисквания въпрос, но не можех. Главата ми се пръскаше от болка и усетих краката ми да се стягат във възел. Изчаках да ми поотмине и отворих очи. Лежах на метална кушетка в стая пълна с хора. Стените, таванът и пода бяха чисто бели и във въздуха се носеше тежкия мирис на дезинфектанти.

Присъстваха Линдзи с чудовищен оток на брадата си, Тъкър, направо неузнаваем от скрилите го превръзки, двама мъже в тъмни костюми, плосколицо момиче в бяла униформа което разговаряше с двама мъже в още по-бяла униформа със стетоскопи около шиите си. Последните двама разглеждаха няколко рентгенови снимки и кимаха с мъдър вид.

След като се разбраха помежду си, единият произнесе:

— Сътресение. Цяло чудо е, че няма фрактура. Направо не знам как се е отървал.

— Просто съм се родил с късмет. — обадих се аз и всички се втренчиха в мен. Отново станах популярен.

Спокойствието не продължи много дълго. Линдзи се усмихна, нещо, което изобщо не следваше да прави. Приближи се и седна на ръба на леглото като някой стар приятел. Усмивката му стана още по-широка.

— Чувал ли си някога за Дилинджър, Джони? И той също като теб си създал главоболия, опитвайки се да унищожи папиларните си линии. Но не му стана играта. Ти или си малко по-умен от него, … или пък твоите майстори са били по-кадърни. Засега не можем да ги снемем, но ще се появят след време. Във Вашингтон имат достатъчно средства да постигнат това, и ще им е достатъчна и една осма от площта да установят идентичността. Просто имаш още малко време, момчето ми. При Дилинджър разполагаха с измерванията по Бертильон и със снимки, докато ние тук нямаме нищо такова. Това е най-съвършеният номер, на който някога съм бил свидетел… абсолютно всеки да те познава и да не можем да докажем самоличността ти.

Тъкър нададе силен вой изпод превръзките си.

— По дяволите, не можеш да го оставиш да се измъкне просто така!

В смеха на Линдзи нямаше и следа от веселие.

— Няма да се измъкне никъде и никак. Единственият начин, по който може да напусне града, е в катафалка. Поразходи се, Джони. Виж се със старите си приятели. Позабавлявай се, защото не ти остава много време.

Помислих, че Тъкър ще скочи отгоре ми в тоя момент. И щеше да го направи, ако Линдзи не го беше задържал. Очите му под превръзките се бяха превърнали в малки бучки червен мрамор, жадуващи да направят това, което беше отказано на ръцете му.