Мики Спилейн: Дългото очакване

Хлопнах вратата и погледнах през задното стъкло. Ченгето още си стоеше там, но лицето му се беше изкривило в озадачена гримаса, като се чудеше как е възможно да направи такава груба грешка, и то два пъти, като ме беше взел за левак, и то за левак-голтак втория път.

Излязохме на главния път и аз се облегнах удобно на седалката, като наредих на шофьора да кара в хотел Хатъуей. Наблюдавах как пъстрата светлинна дантела постепенно се разлива в блестящо сияние и си помислих че завръщането ми засега не блестеше с нещо особено.

Но аз и не бях очаквал повече.

Шофьорът на таксито и пиколото си имаха своя собствена сигнална система. Ако се окажех голтак щях да си получа заслуженото. Хатъуей Хауз беше най-добрият хотел в града и ако някой с празни джобове си мислеше, че може да разиграва театро, горчиво се лъжеше. Подобна система съществуваше и между пиколото и дежурния но рецепцията, защото бях обсипан с усмивки и никой не ме помоли да плащам в аванс. Пиколото изпълни безупречно абсолютно всичките си задължения и си заслужи петарката.

Той пусна ключа върху масата и запита:

— Желаете ли да ви сервираме нещо, сър?

— Какво предлагате?

— Най-доброто. Уиски, ако желаете. Жени също.

— Какви жени?

— Няма да се разочаровате, сър.

— Но е възможно тя да остане разочарована. Може би някой друг път.

— Разбира се, винаги на вашите услуги, сър. Само потърсете Джак. Това съм аз. — Той се ухили с половин лице. — Мога да ви доставя всичко, от което се нуждаете.

Притежаваше хитрите дребни очички на тарикат, на когото са известни и най-съкровените тайни на града.

— Не бих се отказал от услугите ти. — казах аз.

Той кимна и притвори след себе си вратата. Заключих след него, дръпнах резето и смъкнах дрехите си. Извадих чисто бельо и чорапи от куфара, хвърлих ги на леглото заедно с несесера ми и наблъсках всичко останало обратно в куфара. На следващия ден щях да изхвърлям всичко в някоя боклукчийска кофа и щях да си накупя всичко ново.

А тази вечер щях да изстържа всичката мръсотия от тялото си, даже и да ми се наложеше да разпоря всяка пора по тялото ми една по една, след което щях да се пъхна между чистите чаршафи и да остана там докато отново се почувствувам във форма и готов за ставане.

Сутринта ме събуди слънцето. Тръгна от краката ми и премина по цялото ми тяло, докато най-накрая спря в очите ми. Беше чудесен слънчев ден, знамение за едно успешно начало. Протегнах се, станах и хвърлих поглед през прозореца. Беше наистина чудесен ден. Правеше дори и градът да изглежда добре. От височината, от която го гледах, никой не би и предположил че му казват малкия Рино, защото салоните и игралните зали още не бяха отворени, и ако се изключеха дребните фигури на жените в търговските квартали, улиците имаха вид на съвсем миролюбиви и опустели.

Не, не съвсем опустели. В една канавка долу се беше проснал някакъв пияница. Приближи го някакво куче, подуши го и извърна в отвращение глава.

Изкъпах се още веднъж, за да прогоня остатъците от съня, ударих един сутрешен бръснач и се обадих на стайното обслужване. След като ми взеха поръчката се обадих и на дежурната телефонистка да ме свърже с най-реномираното шивашко ателие и им издиктувах цял списък от неща от които се нуждаех. Току що бях приключил със закуската и в стаята връхлетя един сияещ служител от ателието, който водеше със себе си шивача да ме облече в официален костюм. За мой късмет съм от ония мъже които нямат проблеми с готовата конфекция, така че ако се изключат някои отпускания тук-там, всичко мина отлично. Все пак не съм от дребните мъже.

Служителят си тръгна още по-сияен с двеста долара в джоба и тлъст бакшиш. Имах нужда вече единствено от бръснар, така че слязох долу.

Бръснарниците са едни много комични места. Също като трите маймунки, само че в обратния смисъл. Кой знае поради какви причини, бръснарите напомняха на износени репортьори, оратори и агенти на тайната полиция, и всичко това в една опаковка. Докато ви държат привързани към стола, карат ви да изслушате резюме на новините, от което би се изчервил и коментатор. Казах на бръснаря да ме подстриже колкото може по-късо и бях дотам. Нататък вече думата беше взета от него.

Започна да одумва хората и града и как щял да го управлява ако бил той кмет, отвлече се към държавната политика, после се отплесна към първата световна война, мина през втората и започна своята собствена трета.