Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Зная. Това е една от причините за чувствата ми към теб.

— Е — въздъхна тя. — Не е ли това удар под кръста?

Имаше само един изход — да забравят за цялата работа и отново да бъдат колеги, които се държат естествено един с друг. Разбира се, нямаше как да стане; и Джоджо, и Мрак го знаеха. Никой от тях не искаше да забрави за случката, но като се преструваха, че всъщност се е случило нещо прекрасно, историята престана да им изглежда отблъскваща.

След драматичното обяснение на Марк в любов, Джоджо позвъни на Беки и тихичко й разказа всичко.

— Не се бой — окуражи я Беки. — Това е просто номер да те вкара в леглото си.

— Мислиш ли? — въпросът бе зададен с облекчение и разочарование.

— Убедена съм.

До: Jojo.harvey@LIPMANAIGH.co

От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со

Относно: Говорех сериозно.

Не е номер да те вкарам в леглото си.

Целувки: Марк

— Използвал е същите думи? — възкликна Беки — Боже, наистина е умен.

— Да. През цялото време ти повтарям.

Беки се изненада от раздразнението на Джоджо.

— Спокойно де.

През следващите няколко дни Джоджо и Марк се отбягваха, хвърляйки си многозначителни погледи и изпускайки разни предмети, когато се срещнеха. Джоджо докладваше за всеки незначителен сблъсък на Беки, която проявяваше загриженост, но не беше особено очарована. Никога не беше спала с управляващ съдружник — мениджърът по продажбите беше най-големият й удар.

На десетия ден Марк покани Джоджо на обяд; искал „да поговорят“.

— Да поговорите как да ти смъкне гащичките — въздъхна Беки.

— Добре — помисли си Джоджо.

— Ето какво — започна Марк между ордьовъра и основното блюдо, — нямам намерение да ти казвам, че жена ми не ме разбира. Не мисля да те убеждавам, че не се любим, защото много рядко, но го правим. Освен това обичам двете си деца, не бих сторил нищо, за да ги нараня.

— Да речем да ги напуснеш?

— Да. Така че зависи от теб. Заслужаваш много повече, отколкото ти предлагам, но ти казвам, че към никого не съм изпитвал същото, което чувствам към теб.

— И това няма да ти стане навик?

Той изглеждаше шокиран.

— В никакъв случай.

Веднага щом Джоджо се върна в къщи, се обади на Беки, за да й предаде разговора.

— Бързо действа — отбеляза Беки. — А и ти не искаш да изостави децата си. Искаш да спиш с него.

— Така ли? Тогава всичко е наред.

На другата сутрин я чакаше имейл.

До: Jojo.harvey@LIPMANAIGH.co

От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со

Относно: Моля те

Моля те (въпросителна форма) — прося, умолявам, пледирам, примолвам се, падам на колене.

Целувки: М

За нейна изненада, отведнъж очите й плувнаха в сълзи. Беше непоносимо — съпругата му, децата му, деликатното му смирение. Трябва да предприемем нещо.

Беки подхвърли идеята как да излязат от положението.

— Може да е отвратителен в леглото — допусна с надежда тя. — Може да ти се пригади.

Джоджо се съмняваше, но усмихната и притеснена, изтича да каже на Марк.

— С малко късмет ще се отвратиш от мен.

Погледът, който й хвърли, й даде да разбере колко невероятно би било.

— Ами, ако си сигурна…

Тя кимна.

— Искаш ли…? Искам да кажа, навярно…

— Ела у нас. Ще приготвя вечеря. Не — поправи се тя — няма. Ако ти сготвя, никога няма да се отърва от теб.

Той подходи към секса с нея, както правеше с всичко друго — с решителност, увереност, прецизност към подробностите. Съблече дрехите й, сякаш разопаковаше подарък.

По-късно я попита:

— Според теб, как беше?

— Гибелно — тя вдигна поглед към тавана. — Не можах да се отделя от теб, а ти?

— Дори по-зле, отколкото очаквах.

— Е? Не беше ли страхотно? — попита Беки на следния ден. — Или малко куцаше? Понякога тия старчоци могат да бъдат ужасни.

Веднъж Беки беше преспала с пиян мъж на тридесет и седем и се имаше за авторитет по въпроса.

— Нищо подобно — каза ядосано Джоджо. — Не е само сексът, Марк е любимият ми човек.

— Съжалявам — промълви изумена Беки.

— Не, аз съжалявам — Джоджо също беше изненадана.

— И какво ще правите сега? Нали се измъкнахте от неудобното положение?

— Само глупачка би започнала връзка с женен мъж.

— А ти, Джоджо не си такава.

— Не.

— Кога ще се срещнете пак?

— Довечера.

Същата вечер Марк попита Джоджо за първото й гадже и тя отговори:

— Не мога да ти кажа, ще умреш от ревност.

— Ще го понеса.

— Беше новак в пожарната при татко.

— Новак ли?

— Работеше отскоро. Хлапе.

— Искаш да кажеш, че е бил пожарникар? По дяволите, ужасно съжалявам, че попитах. Но като заговорихме, трябва да знам. Беше ли едър?