Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Все пак ще бъде купон и ти може да срещнеш някой мъж. Искам да кажа — Беки притеснено замълча — някой свободен.

— Не всеки има вашия късмет — отвърна Джоджо.

— Около мен още се навъртат — пошегува се Анди.

— Няма кой друг да те вземе — възрази Беки.

— Вярно е — съгласи се Джоджо. — Въпреки че Анди беше прекалено красив, за да бъде верен.

— Утре на работа — каза тъжно Беки, вдигайки очи от купчината вестници. — Снощи сънувах, че съм дала неточни цифри на Британските авиолинии и съм надплатила на стотици хора, а те дори не са ми клиент. Въпреки че скоро ще станат — добави мрачно тя, — както е тръгнало, всяка компания по целия свят ще ми стане клиент. Беше кошмар. Събудих се разтреперана.

— Това се превръща в мания — отбеляза Анди. — Трябва да се опълчиш на Елиз.

— Как?

— Полека. Кажи й това, което разказа на мен.

— Ако започне да се държи гадно?

— Гадно ли? Това е работа, спри да приемаш всичко толкова навътре. Виж Джоджо. Ако някой й се меси в работата, веднага ще го вкара в пътя. — Анди замълча. — Ще ти напомня, че тя спи с шефа си, който, ако иска, може да бъде крайно неприятен.

— Стига толкова — отговори Джоджо.

— Как върви извънбрачната връзка? — попита Анди. — Какво ще се случи?

Джоджо се посмути.

— Питай Беки. Тя е специалист по чувствата.

— Е?

Беки се замисли.

— Има няколко възможни развръзки. Ще ви ги изброя.

Известно време драска върху секцията „Мода“ на „Сънди Таймс“, после обяви:

— Хубаво. Ето ги.

а) Марк напуска жена си.

б) Съпругата му също има връзка с, да кажем, с учителя на сина им, и напуска Марк.

в) Джоджо и Марк постепенно се отдръпват един от друг, но си остават приятели,

г) Съпругата трагично умира от — от какво мрат хората? От скарлатина. Джоджо се представя в дома на Марк като гувернантка и след като е минал траурът, той може да признае пред всички, че е влюбен в нея.

— Коя ви харесва най-много?

— Нито една. Не искам той и съпругата му да се разделят

— Значи си съгласна да си нещо като помощно колело към велосипеда на живота му? — попита Анди.

— Не, но…

Тя не искаше да разваля ничий брак. Част от морала, в който беше възпитана, бе, че семейството е на първо място. Ако някой от огнеборците в пожарната на баща й се мотаеше наоколо с жена, която не му е съпруга, другите момчета от бригадата се намесваха. Увещаваха и съветваха неверния съпруг да се върне при жена си: обикновено така и ставаше. А в редките случаи, когато не го правеше, приятелите се сплотяваха около съпругата и мъжът се озоваваше сам и изоставен.

— Ами децата му? Те ще ме намразят.

— Ще живеят при майка си.

— Но ще идват при нас да ни развалят съботите и недели. Съжалявам — добави тя малко отбранително. — Просто говоря откровено.

— Но ти се разбираш с деца — възрази Беки. — Двете на Шейна те обичат.

— Искам деца, но искам отначало да са бебета. Не пубертиращ младеж с престъпни наклонности и глупаво момиче, което пада от понита. Ще прекарвам цялото си време в Бърза помощ.

— Джордж Клуни не е ли готино парче? — изведнъж се обади Анди.

— Предпочитам Марк.

— Дявол да го вземе. Какво искаш тогава?

— Искам никога да не се беше женил и да нямаше деца.

Беки погледна списъка си.

— Съжалявам. Такава възможност не се предвижда.

— Какъв негодник — въздъхна Джоджо.

— Колко зле е всъщност? — попита Беки. — Колко силно си увлечена по него? По скалата на Доминик?

— Кой е Доминик? — поиска да узнае Анди.

— Беше преди да се появиш ти — обясни Беки. — Големия.

— Знаете ли, когато за първи път дойдох в Англия преди десет години, не схващах, че някои от типовете, с които се запознавам, са задници — обясни Джоджо. — Просто си мислех, че англичаните са си такива. Дори когато разбрах, че са задници, бяха английски задници, така че не изглеждаше толкова зле. Мина време, преди да стана придирчива в избора си.

— Идиотите, с които излизаше…

— Тогава срещнах Доминик.

— И той беше идиот — допълни Беки. — Беше двуметров дангалак, журналист. Достоен за теб. Едва не се ожени за него, сгодихте се, поръчахте пръстени и каквото там се полага. Но него го достраша. Не че го хвана шубето, но си помисли, че може да го дострашее…

— Реши, че „не е сигурен“ — довърши Джоджо. — Седмица преди да заживеем заедно. Каза ми да задържа пръстена, но вече не сме сгодени. Отложихме сватбата за неопределено време. После установихме, че трябва да си починем един от друг…

— Но той продължава да се преструва на обиден, все едно кренвиршът му е от злато.