Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Огромен. Над метър и деветдесет, ръцете му като талпи, вдигаше тежести. Имаше ей такъв гръден кош, стискаше ме и не ме пускаше, ако не искаше.

— О-хо.

Джоджо се засмя.

— Ти попита. Но знаеш ли какво? Всеки може да бъде горила с едър гръден кош. За да се поддържа интересът ми, трябва нещо повече.

Странно беше, че след като си падна по Марк, установи, че и останалите го харесват — Луиза, Пам — всички.

Остана изненадана, че преди не го беше забелязала.

— Мислех, че Джим ви е любимецът — сподели тя с Луиза. — Не е ли тъй?

— Не ме разбирай погрешно, Джим е красив, но Марк… Марк е чист секс. Бих дала… я да видим… А! Виж докъде съм изпаднала — никога не бих си купила нови обувки, ако прекарам един час в леглото с Марк Ейвъри — тя театрално потръпна. — Обзалагам се, че е истински звяр.

Неделя сутринта

Джоджо се събуди и се присегна да вземе П. Г. Удхаус от купчината книги за разтуха до леглото си. Обичаше него, Агата Кристи и всичко, което четеше едно време, когато растеше в Ню Йорк и си мислеше за английските си предци. Въпреки че сега знаеше, че книгите нямат нищо общо с истинския свят, те й доставяха огромна наслада.

После стана и си изглади дрехите, докато чакаше да стане достатъчно късно да позвъни на родителите си в Куинс (Куинс — квартал на Ню Йорк. — Б. пр.); обаждаше им се всяка неделя и всяка седмица провеждаха горе-долу един и същ разговор.

— Здрасти, тате!

— Кога ще си дойдеш вкъщи?

— Нали скоро се видяхме. На Коледа — преди около месец.

— Нее, кога ще се върнеш завинаги? Майка ти се тревожи за теб. Всички от пожарната те чакат с нетърпение — паразитни шумове — чакай малко, говоря с нея! Тя е и моя дъщеря. Ало, ето, майка ти иска да говори с теб.

Смущения, докато Чарли подава телефона.

— Здравей, милото ми момиче, как си?

— Добре, мамо, чудесно. Всичко наред ли е?

— Екстра. Не слушай този стар глупак. Просто се тревожи за теб. Има ли някаква възможност…

— Ще се опитам да си дойда през лятото, какво ще кажеш?

Когато десет минути по-късно постави слушалката, се почувства малко виновна, но обясни на портфейла си:

— Сега живея тук, нали? Това е моят дом.

Обичаше портфейла си. Беше идеална компания и много по-удобен, отколкото ако си вземеше куче.

После излезе и взе автобуса към уютния апартамент на Беки и Анди в западен Хампстед (Хампстед — квартал на Лондон. — Б. пр.). С метрото навярно щеше да бъде по-бързо, но тя предпочиташе автобуса, защото от него можеш да гледаш. След като беше живяла тук десет години, все още обичаше Лондон, въпреки че много оставаше, докато настигне Ню Йорк, особено в областта на салоните за маникюр.

— Чудесно — възкликна Анди, когато й отвори вратата, — отиваме в „Сейнсбъри“. Ще помогнеш да пренесем торбите.

След като приключиха седмичното пазаруване, тя се влачеше след тях в градинския център.

— Не ти ли омръзва винаги да бъда третото колело?

— Така е по-забавно, а после имаме какво да си говорим с Бекс.

Анди и Беки живееха заедно от осемнадесет месеца и се държаха, като че ли никога не се любеха и се бяха отегчили взаимно до смърт, сигурен знак, знаеше Джоджо, че бяха луди един по друг. Никой не би се шегувал така, ако не беше сигурен в другия. В резултат Беки мечтаеше всеки друг да се задоми и да бъде щастлив, особено Джоджо.

— Момичетата Уайът правят купон — обяви Беки, след като се върнаха в къщи, докато внасяха пазарските торби в кухнята.

Сестрите Уайът — Магда, Марина и Мейзи, бяха приятелки на Беки, откакто бяха живели заедно в една къща, преди тя да се пренесе у Анди. Бяха руси, елегантни, красиви, богати и изненадващо мили и сърдечни. Караха далеч по-скъпи коли, но винаги се обаждаха и канеха нея и Джоджо на купоните си.

Беки имаше слабост и към трите, а те харесваха Джоджо. Дори Джоджо изпитваше мили чувства към Магда, най-възрастната, която притежаваше най-големи организационни умения.

— Но НЕ и в секса — обичаше да казва на Анди.

— Както и да е — продължи тя — те ме плашат. Толкова са невероятни.

— Мейзи навършва тридесет. Ще има празненство в имението на родителите им в Хампстед. Сигурно ще бъде чак през юни, но искат да знаят дали ще отидеш.

— През юни ли? — изненада се Джоджо.

— Това изискано ли е? — зачуди се Анди — да отправяш покани няколко месеца по-рано.

— Откъде да знам. Едно е важно — ще бъде карнавал.

— Карнавал — заоплаква се на шега Джоджо — защо трябва да бъде карнавал?

Мразеше карнавалните костюми — обикновените рокли й създаваха достатъчно трудности — и винаги се маскираше като дявол: черно прилепнало трико от глава до пети, червени рога на главата и червена опашка отзад.