Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— То се вижда.

— Амброуз, извини се, за Бога — възкликна жената, седнала срещу него. Беше толкова слаба, че чак прозираше, и Джоджо предположи, че е приятелката му.

— За какво? Просто отбелязах един факт.

— Проклети адвокати — Шейна притвори очи.

Амброуз невъзмутимо кимна към жената-скелет:

— Погледнете Сесили. Не яде нищо и е в отлична форма.

Преставайки да го слуша, Джоджо се зачуди кога за последен път жената-скелет е имала менструация.

— Наистина съжалявам — започна да се извинява Сесили през масата, — обикновено не е толкова груб.

— Не е нужно вие да се извинявате — засмя се Джоджо на безпокойството й. Нямаше смисъл да се правят сцени заради този малоумник.

— Истински глупак. Моля, не му обръщайте внимание. — Сесили беше привлечена от Джоджо, не сваляше поглед от нея от момента, в който пристигна. Джоджо беше едро момиче, много по-обемна, отколкото Сесили можеше да си представи и в най-страшните си кошмари — но беше чудесна. Жизнена и съвършена в тези невероятни панталони и прилепнала тъмночервена блуза, с гладки и блестящи като сатен деколте и рамене. (Всъщност благодарение на лосиона за тяло с перлен блясък, с радост би пояснила Джоджо, ако я запитаха.)

Но Сесили бе омагьосана най-вече от начина, по който Джоджо се чувстваше толкова удобно в собствената си кожа. До такава степен, че сериозно се замисли дали да не прекрати членството си във фитнес клуба. Дори — по дяволите! — да яде каквото й се ще. Щом на тази Джоджо й се отразяваше добре, защо не и на нея?

С жените около Джоджо понякога ставаше така. Докато бяха с нея, разбираха, че рекламата лъже, че размерът няма значение, че нещо недоловимо като ще joie de vivre (радост от живота (фр.). — Б. пр.) и увереност са най-важното. Но после се прибираха у дома и откриваха, за свое огромно разочарование, че не са като Джоджо Харви и не могат да си обяснят защо са се почувствали така преди.

11:45, събота вечерта

Когаго започнаха първите пиянски спорове за политика, Джоджо си помисли: „Точно така! Стига.“ Изведнъж й стана непоносимо да бъде с други, а не с Марк, и й се прииска да си тръгне. Все първа си отиваше в последно време.

Шейна и Брандън се опитаха да я задържат, докато позвънят на такси, като я предупреждаваха, че няма да е сигурно да скита из района в събота вечер, но тя настоя да си върви. Обзе я страх, че ще я задържат сред суматохата от прегръдки и целувки, и най-после я оставиха да си тръгне. Навън, на смълчаната улица, тя изпълни дробовете си с прекрасния, студен нощен въздух; после видя жълтата светлина на приближаващо такси. Супер!

Половин час по-късно пристигна в безмълвния си апартамент, наля си чаша мерло, включи телевизора в долния край на леглото и се пъхна под завивките, за да гледа филм за мееркатите (мееркат — малък бозайник. — Б. пр.) в Калахари. Беше й го дала Олга Фишър. Тя беше единствената жена сред седмината съдружници в „Липмън Хай“ — и двете еднакво обичаха филмите за дивата природа. Всички им се смееха за това, така че тайно си разменяха филмите на Дейвид Атънбъроу (Дейвид Атънбъроу — един от създателите на филми за дивата природа. — Б. пр.), сякаш бяха порнографски.

Олга наближаваше петдесетте, живееше сама, носеше перли и елегантни шалове и понеже успяваше да сключи договори с добри условия за авторите, които представяше, я наричаха „мъжетрошачката“. Ако беше мъж, мислеше си с горчивина Джоджо, щяха да я смятат за „най-добрия си агент“. Зачуди се дали след време и на нея щяха да лепнат подобно прозвище. Нищо чудно. Задници.

Тя се настани в кревата и тихо се засмя, когато един самец, заел позиция за наблюдение в клоните на едно дърво — впил ноктите си, загледан в далечината — загуби равновесие и се изтърколи на земята, откъдето се надигна и отърси праха от себе си с ужасно засрамен вид. Втренчи се в камерата по същия начин, по който Роби Уилямс гледа свирепо папараците.

Изведнъж Джоджо спря да се смее и си помисли: „Аз съм жена в най-хубавите си години. Не би трябвало да прекарвам съботната вечер сама в леглото, гледайки филми за мееркати, които падат от дърветата.“

Тя погледна портфейла си, оставен до нея на възглавницата. „Не е правилно“, каза тя. Вече й беше напълно ясно.

Въобще не трябваше да започвам да се срещам с него, помисли си Джоджо. Сега можех да съм влюбена в някой друг, който да не е женен. Ех, трябваше, щеше, можеше…

Поне да ставаше дума само за секс, мислеше си със съжаление тя. Да бяха вълнуващи, опасни авантюри. Теоретиците на любовните отношения винаги твърдяха, че взаимоотношенията, основаващи се на приятелството и взаимното уважение, са много по-дълготрайни — и негодниците имат право.