Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Идеални са — отбеляза Уенди.

Джоджо въздъхна, направи бърза проверка на финансите си и каза:

— Какво пък, по дяволите. Трябва да се използва всеки шанс.

Преоблече се отново със собствените си дрехи и подаде панталоните.

— Имате ли ги в други цветове? Не? Хубаво. Сега наистина ще ви изкарам акъла. Имате ли още от този модел?

— Навярно. Но не бихте ли искали да пробвате нещо различно?

Джоджо поклати глава.

— Все пробвам. Смеят ми се, но истината е, че с моите форми, когато намериш нещо, което ти отива, не можеш да се откъснеш от него. Веднъж си купих пет еднакви сутиена. Бяха в пет различни цвята, но, както приятелката ми Шейна каза, то си е един и същи сутиен.

Без да спира да говори, Джоджо тръгна след Уенди към касата.

— Братовчедка ми Беки постъпва също като мен, може да е семейна черта. Тя толкова се притеснява, че се преструва пред продавачите, че другите неща са за сестрите й, а няма сестри.

Уенди погледна към монитора, за да провери имат ли на склад други чифтове

— Но явно аз не се притеснявам — додаде Джоджо. — След като ви разказвам цялата тази история.

Уенди продължи да цъка с мишката, без да й отговори. Беше продавачка, а не психоаналитик.

8:15, събота вечерта

Когато Джоджо пристигна, Шейна се движеше сред гостите, облечена във впит бял костюм, разкриващ осем сантиметра прелъстителен махагонов корем, и ги черпеше с убийствена смесица, в която преобладаваше ромът.

— Моя собствена рецепта. Нарекох го „Машина за поддържане на живота“.

Гостите бяха сбирщина всезнайковци с мнение по всеки въпрос от работата на Брандън, предприемачи от фирмата на Шейна и едно съседско семейство. Имаше и неколцина стари приятели като Беки и Анди.

Джоджо прие едно питие, поздрави останалите и установи — с неголяма изненада — че вече е поотегчена.

Трапезарията се осветяваше от трепкащи восъчни свещи, хвърлящи сенки върху белите стени. На лъскавите рафтове бяха подредени цветя и клонки, нежни и деликатни.

— Когато порасна — заяви Беки — искам да съм като Шейна.

— Да — съгласи се Джоджо и помисли: „Не че ми е скучно, но предпочитам да съм с Марк.“

Светът й се беше смалил — все едно с кого беше, мечтаеше си да е с Марк. Така става, като се влюбиш — искаш да виждаш само него.

Минаха всичко на всичко пет секунди, когато забеляза, че всички останали бяха по двойки: Шейна с послушния Брандън, Беки с Анди — сякаш беше Ноев ковчег. Но тъй като Марк беше женен, тя се намираше в зоната на здрача и нито беше обвързана, нито свободна.

Я стига. Не трябва да мисля по този начин.

Изведнъж Беки се озова точно пред Джоджо. Тя се наведе още по-близко и я обля с дъха си.

— Хубаво ли мирише устата ми?

По-рано същия ден зъболекарят й беше казал, че венците й леко се свличат и една електрическа четка за зъби ще реши проблема, но Беки, която през повечето време се безпокоеше за състоянието на зъбите си, се страхуваше, че е жертва на тотален гингивит.

— Приятно мирише. Как мисли Анди?

— Толкова ми е свикнал, че няма да усети разликата, и да завоня като скункс.

Още един удар под кръста. Ще имат ли някога възможност тя и Марк да свикнат дотолкова един с друг, че той да не усети, ако тя лъха на мърша?

Сетне забеляза дългата маса от тъмно дърво: бяха наредени дванадесет старинни изящни порцеланови чинии, също толкова комплекта прибори за хранене, ръчна изработка, дванадесет кристални чаши за вино — и една пластмасова купичка, чаша с картинка на Боб зидаря и нож и вилица със Зайчето Питър (Боб Зидаря и Зайчето Питър — популярни герои от английски приказки и анимационни филми. — Б. пр.). Мястото на Джоджо. Шейна се беше изразила недвусмислено.

Когато седнаха да се хранят, Шейна, все така тенденциозно, взе пластмасовата купичка и подаде на Джоджо порцеланова чиния, препълнена с домашно приготвени блюда: задушено пиле, гарнитура от ориз и грах, чеснови питки. Джоджо пое дълбоко дъх и лапна първата хапка.

— Мили Боже — възкликна мъжът до нея. Името му беше Амброуз. — Човек наистина може да преяде.

— Нали е храна — възрази Джоджо, — какво да я правя? Да я пазя за черни дни ли?

Мъжът наблюдаваше как друга гигантска хапка изчезва в устата на Джоджо и ахна:

— Олеле! — достатъчно силно, за да го чуят всички.

Джоджо се приведе над чинията си. Какъв принц! Някои мъже явно не я харесваха — заради апетита й или височината й? Но независимо, че ги считаше за задници, все пак не й беше приятно.

— Джоджо никога не пази диета — гордо оповести Шейна. Всъщност беше опитала веднъж, когато беше на седемнадесет, и не устиска повече от един ден.