Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Какво става?

— Мислех, че ще прекараш деня с Марк — гласът на Беки звучеше загрижено.

— Промяна в плановете. Е, какво правиш?

Тонът й беше весел. Не искаше да я съжаляват.

— Отивам на зъболекар — отговори Беки. — Една пломба ми падна снощи, после ще пазарувам с Шейна. Искаш ли да дойдеш?

Джоджо се поколеба. Бюстът, талията и бедрата й бяха по модата от 1959. Да пазарува с кльощавата Шейна значеше да ходят в магазини, предназначени за недохранени тринадегодишни момиченца.

— Зная — Беки я изтръгна от колебанието й, — ще ни кара да ходим в „Морган“. Но все пак ела. Ще се посмеем.

— Примамливо, но ще го пропусна. Ще се видим по-късно.

12:10, събота следобед

— Шейна, обаждам ти се за вечерята довечера? Знам, че отказах поканата ти, но може ли да си променя решението? Извинявай, че ти развалям подредбата на гостите, но ще съм доволна да ям пилешки хапки на малката масичка с децата.

— Отново ли? — беше отговорът на Шейна.

— Да, пак.

Един от страничните ефекти да излизаш с женен мъж беше да се натрапваш на хората в последната минута, въпреки че не си подходящо попълнение.

— Не бива да търпиш подобно поведение от негова страна — препоръча Шейна, която не търпеше нищо от никого.

— Да си ме чула да се оплаквам?

Шейна цъкна с език.

— Както и да е, довечера не се предвиждат никакви деца, тъй че ще седнеш на голямата маса.

— Хубаво.

Шейна беше близка приятелка на Беки от детинство и когато Джоджо дойде да живее в Англия, се сближи и с нея. Беше невероятна. Първата чернокожа — при това жена — съдружник във фирма на експерти по управлението, където работеше и печелеше повече от Брандън, нейния съпруг — адвокат, който изпълняваше всичко, което тя му нареди. Въпреки че беше родила две деца, коремът й беше плосък и твърд и задникът й не даваше никакви признаци за проване. Домът им бе голяма триетажна къща в Строук Нюигтън, която бяха купили за някаква незначителна сума. Бяха ремонтирали изкорубения под, ръждясалия водопровод, и върнаха красотата на рушащата се къща — тъкмо навреме, преди цените на недвижимите имоти да се повишат в този район.

Шейна даваше изтънчени вечери. Поне бяха такива в началото, но тя оставяше на разположение на гостите си толкова много пиене, че до края на вечерта те се разгорещяваха и се подпираха на масата далеч повече, отколкото в по-ранните часове.

2:10, събота следобед, Кенсингтън

Джоджо обичаше да пазарува сама — това означаваше, че може да променя решението си винаги, когато рече, без някой да я увещава. Беше решила да прекара следобеда като купи това-онова за къщата, например фино спално бельо и екзотични масла за баня. Откакто купи апартамента преди двадесет месеца, не скъпеше пари за него. Вместо обикновени списания абонира издания за вътрешно обзавеждане, изведнъж се заинтересува от цветовете на стените, вместо от нюанса на лака си за нокти, започна да харчи повече за рамки на картини, отколкото за обувки. Купи си огромно удобно канапе и старинни индийски мебели и се канеше да се обзаведе с фотьойл с подложка за краката, вграден пепелник и хладилник за бира, когато Беки я разубеди. Зарази се от лудостта на всеки, сдобил се с нов апартамент.

После се поуспокои. Върна се към „Харпърс и Куин“ („Харпърс и Куин“ — лондонско периодично издание. — Б. пр) — докато не започна да се вижда с Марк. Тъй като двамата всъщност никога не излизаха, апартаментът й се превърна в любовното им гнездо и вещи като ароматични свещи и чаршафи от египетски памук създаваха приятно настроение.

Но този следобед тя изведнъж осъзна, че няма смисъл да купува нов комплект чаршафи — съпругата и семейството му нямаше да изчезнат. Разполагаше с достатъчно възбуждащо бельо, за да отвори собствен магазин, така че се възползва от правото на самотния купувач и взе друго решение. След десет минути в „Баркърс“ откри чифт панталони, толкова скъпи, че ахна, като видя цената.

— Зле ли ви е, госпожо? — материализира се продавачката.

Джоджо се засмя сконфузено.

— Нищо чудно, че наричате американците гръмогласни. Там е цената, нали? Не е номерът на модела?

— Стоят прекрасно, като се облекат. Защо не ги изпробвате?

Джоджо погледна значката с името на продавача.

— Но Уенди, те точно това очакват.

Искаше й се бързо да си излезе, втурвайки се надолу по ескалатора към безопасността на улицата. Вместо това последва Уенди в пробната и с едно дръпване на ципа се превърна в по-висока, по-стегната, дългокрака жена със заоблени бедра.