Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

Но беше така развълнувана — изминала бе повече от седмица, откакто за малко бяха заедно…

Погледна към нощното си шкафче, където слагаше новия си портфейл, за да бъде първото нещо, което ще види, щом се събуди, но сега каза:

— По дяволите.

Сега съжаляваше, че не се бяха любили на пода в офиса през онази нощ. Когато се срещаш с женен мъж, се възползваш винаги, когато можеш.

Как стана така? Как сексът на пода, покрит с ръчно тъкан килим, заприлича на награда? Как можаха тя и Марк Ейвъри да я докарат до тук?

Винаги го беше харесвала; уважаваше практичния начин, по който мотивираше служителите си, без да ги заплашва. Ясно беше, че и той я харесва. Театрално се прилепяше към стената, докато тя минаваше покрай него по коридорите на „Липмън Хай“.

— Внимание! — казваше той, щом тя преминаваше. — Бързият влак иде.

Наричаше я Ред (Red — червена. — Б. пр.), а тя него — шефе. Разменяха реплики с безизразни лица, когато изпадаха в мрачни настроения.

Той беше добър ръководител, от когото винаги можеш да поискаш съвет. Тя се стараеше да не го безпокои; обичаше сама да си решава нещата, освен когато се натъкнеше на нещо, което и острите реплики не можеха да разрешат. Като историята с Миранда Инглънд — объркана, трудно разрешима ситуация, която почти я докарваше до лудост.

Тя влезе в кабинета на Марк, седна и заяви:

— Това ще ти хареса, шефе.

— Денят беше монотонен — с каменно изражение провлечено отговори той. — През една монотонна седмица. В един монотонен живот. И тя се появява. Какво има, Ред?

Тя обясни всичко. Миранда Инглънд беше прекрасна писателка, но кариерата й се организираше изключително зле. Искаше да уволни агента си, Лен Макфадън, и да стане клиент на Джоджо. Желаеше и да смени издателите си. Но Лен имаше договор с предишните издатели за още две книги. Миранда го беше подписала; ако той й го върнеше, тя щеше да бъда свободна да се обърне към други издатели, но ако го дадеше на старите й издатели, тя щеше да се обвърже с тях за още две книги. В момент на яд, разбирайки, че Миранда иска да го уволни, споменал, че ще предприеме първото.

— И ти нямаш печалба от това? Не и докато следващия договор не бъде обсъден?

— Точно така. Ако кариерата на Миранда не бъде напълно унищожена дотогава.

Марк се загледа в тавана, после сведе поглед.

— Въпросът е: струва ли си главоболието?

— Определено да. Миранда Инглънд е наистина чудесна. Предстои й дълга кариера и ще създаде много книги, но й трябва подходящ издател. „Пелъм“ не дават никакви пари за проучване на пазара, но „Долкин Емери“ биха отделили нужните средства. Кариерата й ще потръгне именно с тях, ние дори можем да се опитаме да купим първите две книги и да ги преиздадем като нови публикации, и ако този път го работим както трябва, наистина ще се получи много добре…

— Хубаво. Значи проблемът е Лен Макфадън. Колко предстои да загуби?

— Десетте си процента от договора с двете книги.

— Можеш ли да уговориш по-добър договор с „Долкин Емери“? Достатъчно, че да покрие десетте процента на Макфадън, без да докарат Миранда до просешка тояга?

Джоджо обмисли въпроса. Колко силно „Долкин Емери“ искат Миранда?

— Знаеш ли, мисля, че ще мога.

— Ами да започваме тогава.

— Боже, бива си ни.

Беше влязла в кабинета му, хваната в капана на Параграф 22 — каквото и да предприемеше, щеше да бъде в неин ущърб. В крайна сметка спечели.

— Мъдър си като сова — каза му тя.

— Хитър като лисица?

— И това също. Благодаря ти.

Това се случи преди около осемнадесет месеца и дотолкова усили уважението й към него, че отношенията им се промениха. Изведнъж помежду им се породи много повече топлота. По време на директорските сбирки в петък сутрин той имаше възможност да я слуша, но поглеждаше встрани и се усмихваше, което я трогваше; той се възхищаваше от нейната работа и това й харесваше.

Но нито веднъж тя не помисли за него като за потенциално гадже — беше женен, което автоматично означаваше, че е недостижим. Дори ако съзнателно беше се замислила за това, би заключила, че на четиридесет и шест, той беше твърде възрастен за нея.

Обаче всичко се промени един следобед, когато той се появи в кабинета й, търсейки някого, който да представя агенцията на официална вечеря същата вечер. Беше поканен той, но съпругата му имаше мигрена и се налагаше да я замести на родителската среща.

— Знам, че идвам в последната минута — извини се той. — Но свободна ли си тази вечер?