Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Хванах ли те? Гледаше Марк Ейвъри. Какво става между теб и съдружника, отговарящ за мениджмънта?

— Мислех, че си тръгнал — каза тя.

— Имах да си наваксвам.

— Как мина панаирът?

— Трябваше да дойдеш с мен.

— Нима трябваше?

Очите му бавно се усмихнаха.

— Май не получих целувка?

— Не зная — с помощта на крака си тя се залюля на стола, — ти как мислиш?

Той мина зад бюрото и тя се изправи на крака. Обви ръце около врата му и долепи лицето си до неговото. Изчака миг, за да почувства истинското облекчение, че отново е тук; топлината му, твърдите мускули на ръцете му, миризмата му — не одеколон за след бръснене или освежител, а нещо незнайно и мъжествено. Напрежението изчезна и тя напълно се отпусна.

После отмести глава, оставяйки се да усети бодличките на брадата му по страната си и намери устните му.

— Джоджо — прошепна Марк и зарови лице във врата й. Целунаха се отново, докато той се опитваше да плъзне ръката си нагоре под сакото й. Тя усети горещия му учестен дъх в ухото си, ръбът на бюрото притисна бедрото й. После той разкопча сакото й, ръцете му обхванаха изпъкналите й нежни гърди и краката й омекнаха от копнеж.

Тя чувстваше ерекцията му, ръката му притискаше рамената й в желание да я повали на земята. Беше силен и настойчив, но Джоджо се съпротивляваше.

— Всички са си отишли — каза той, пръстите му напипваха зьрното на гърдата й. — Няма страшно.

— Не — тя се изплъзна от него — ще се видим утре.

Колкото и отчаяно да го желаеше, нямаше намерение да се люби на пода в кабинета си. За каква я смяташе той?

Още по-късно в петък вечерта

Джоджо, разкажете ми за баща си.

…Хм …Шегувате се, нали?

Разкажете ми за баща си.

…Какво става? Да не сме в някой филм на Уди Алън?… Извинете, правилно ли ме чувате?…

Чувам ви идеално.

Тогава защо не разговаряте с мен?

Тук сме, за да говорите вие, не аз.

Я чакайте малко, какво става тук? Дойдох да ме хипнотизирате, за да спра да пуша.

Трябва да ви опозная, преди да ви помогна.

Не ви трябва. Гледала съм хипнотизатори по телевизията, карат хората да си мислят, че са пилета, които са си загубили цигарите. Никога не са ги срещали през живота си и не знаят нищо за тях.

Аз съм хипнотерапевт, а не хипнотизатор.

Има ли разлика?

Голяма. Те са актьори, в голямата си част и шарлатани. Аз съм професионалист.

…О …Боже …Вие сте психотерапевт.

Проблем ли е за вас това?

Не. Всъщност да! Исках като дойда тук, да ме погледнете в очите, да ми се приспи, после да си тръгна и да никога да не запаля цигара.

Пушенето е дълбоко вкоренена пагубна привичка. Няма вълшебни избавления.

…Да, но аз търсех магическо спасение…

Излиза, че когато си тръгна оттук довечера, все още ще бъда пушач?…

Точно така.

И ще трябва да дойда отново тук и другата седмица?

Точно така .

И да ви разказвам за баща си?

Точно така.

Моля ви, престанете да го повтаряте. Колко седмици ще трябва да идвам?

Колко е дълга нишката?

Не колкото търпението ми. Колко седмици?

Средно между шест и девет.

Благодаря.

Изглежда имате проблеми с доверието.

Нямам проблем с доверието. По-скоро с времето.

Можете да излезете през тази врата веднага .

Бих могла, но пропуснах „Приятели“, мога да добавя. Тъй че давайте. Колкото по-скоро започнем, толково по-бързо ще стана непушач. Значи се интересувате от бащите. Ей, мога ли да пуша тук? Не?… Струваше си да попитам. Хубаво. Казва се Чарли, наполовина ирландец, една четвърт италианец и една четвърт евреин. Към метър и деветдесет, тежи около сто-сто и пет килограма. Първо беше ченге, после стана пожарникар. Какво друго да ви кажа?

Какъв човек беше, докато растяхте?

Ами… какво да кажа, беше… баща като баща.

Вие сте най-малкото му дете и единствена дъщеря. По-различно ли се отнасяше към вас, отколкото към тримата ви братя?

Дума да не става. За него бях едно от момчетата, четвъртият син. Не разбрах, че съм момиче, докато не навърших петнадесет!

Какво смешно намирате?

Моля?

Защо се смеете? Защо неяснотата по отношение на пола ви дава повод за смях?

Е, предавам се, само се шегувах. Всъщност исках да кажа, че не бях от онези кокетни момиченца, облечени в официални роклички, които никога не се цапат. Мога ли да дъвча дъвка? Не? Не?

С какво се обличахте?

За цигарите — разбирам. Но това даже не е обикновена дъвка, а „Никорет“. Лечебна! Не възнамерявам да я залепя под стола си, когато си тръгвам. Какво ще кажете?