Марша Кенъм: Сърце в опасност

В горния край на стълбата приятелката й изведнъж спря и наведе глава, сякаш се вслушваше в музиката, долитаща откъм балната зала.

— Освен това… освен това той още не е изрекъл с думи предложението си.

Хариет, която тъкмо се канеше да прекрачи едно стъпало, трябваше да се вкопчи в парапета, за да не загуби равновесие.

— Какво? Какво каза току-що?

— Нали чу. — Катрин се озърна плахо. — Говори, моля те, по-тихо, за да не привлечем нечие внимание. Исках да кажа, че той всъщност вече ме попита, с много намеци… Само че…

— Само че още не е поискал ръката ти според всички правила, така ли?

— Сигурна съм, че е изчаквал подходящия момент, тоест тази вечер. Какъв по-хубав поздрав за рождения ми ден!

— Но ти си казала на Деймиън…

— Шшт! — Катрин я ощипа болезнено по ръката, когато една двойка се приближи така, че можеше да ги чуе.

Хариет поздрави усмихнато, изчака гостите да слязат до партера, после изсъска нетърпеливо:

— Казала си на Деймиън, че Хамилтън щял да те поиска тази вечер от баща ти, след което сте щели да обявите официално годежа си.

— Ами да… Деймиън ме предизвика и ме ядоса, затова изтърсих първото, което ми мина през ума. Но не излъгах, разбираш ли? Хамилтън иска да се ожени за мен, това го знае цял Дерби. Пък и ще е същински глупак, ако рискува да предпочета друг, не си ли съгласна?

— Да, но…

— Той не може да намери по-добра партия дори ако се залови да ухажва някоя от престарелите дебели дъщери на крал Джордж.

— Катрин!

— Не е ли така? Разполагам със зестрата, която ми е завещала баба ми Огъстин. Не може да се каже, че съм грозна, а сега, когато е вече член на парламента, баща ми ще има куп влиятелни приятели. Амбициозен млад старши лейтенант от кралската армия може само да мечтае за съпруга като мен и ако не го осъзнае бързо, мога да се изкуша да се омъжа за Пелъм-Уайът.

— Не говориш сериозно.

— Напротив. Или мислиш, че няма да получа за четвърт час дузина предложения за женитба, ако пусна из балната зала слуха, че Хамилтън Гарнър е загубил благоволението ми?

— В това не се съмнявам, но мога да си представя колко би се ядосал Хамилтън, ако научи за облога ти с Деймиън. Та той е доста опак човек, меко казано.

— Смяташ, че се наслаждава на ергенския си живот? Да, но му е време да погледне истината в очите. Сега сме 1745 година и понастоящем мъжете са в Англия дефицитна стока, докато жените се множат като питомни зайци.

— Катрин! — възкликна ужасена Хариет. — Къде научаваш подобни изрази?

— В най-изисканите лондонски салони, мила моя. — Погледът на Катрин шареше из хола на партера и Хариет трябваше да сложи ръка в ръкавица на рамото й, за да върне вниманието й върху споменатата криза.

— Ами, ако Хамилтън научи за облога ви? Не е изключено Деймиън да му честити предстоящия годеж или да вдигне тост за него.

— Брат ми не върши подобни неща — всеки случай не преди полунощ — натърти Катрин.

Хариет отново се опита да й внуши благоразумие.

— Това е опасна игра. Ами ако в полунощ Хамилтън само ти честити с усмивка рождения ден и ти поднесе букет?

— Тогава ще му захвърля букета право в лицето. Но той просто не би посмял. Та нали, ако нямаше сериозни намерения, нямаше да продължи да ме ухажва и след дуела си с Чарлз Уейд. Пък и се би само за да демонстрира претенциите си по отношение на мен.

— Ако беше така, досега да е имал дузина съпруги!

Хариет веднага съжали за импулсивно изречените думи, защото видя как устните на приятелката й се превърнаха в тънка бяла ивичка. Въпреки това продължи:

— Не можеш да отречеш, че е известен като женкар и казват даже, че…

— Не желая да слушам какво се приказва за него — прекъсна я хладно Катрин. — Знаеш, че го дрънкат завистливи дърти крави, дето само си чешат езиците и разпространяват зловредни слухове. Интересува ме само едно — на моя страна ли си, или не?

— Разбира се, че искам да ти помогна, но какво мога да сторя?

— Трябва да заглавичкваш Деймиън, докато не ти дам знак.

— Знак ли?

— Малко преди полунощ ще помоля Хамилтън да ме придружи на терасата, да си поема чист въздух. Ако всичко мине добре, на връщане в балната зала ще нося роза. — Тя се усмихна съзаклятнически. — Хванах се с Деймиън на бас за пет жълтици, а с тебе се хващам за половината от тази сума, че Хамилтън ще е откъснал собственоръчно розата, за да ми я поднесе.

Впечатлена от самоувереността на Катрин, Хариет също се засмя.

— Та в полунощ, значи?