Марша Кенъм: Сърце в опасност

— Може да не съм се изразил добре — отстъпи Фейвърсхем. — Исках само да подчертая, че за един шотландец и особено за планинец честта е над всичко.

— Всеки планинец е крадец! — настоя Гарнър и в тона му звучеше дълбока убеденост.

— Докато бях сред тях, ми се изгуби само чифт ръкавици, пък и тях сигурно съм забутал някъде.

— Като ви слуша човек, ще рече, че изпитвате уважение към ония диваци.

— Уважение ли, господин лейтенант? Да, смятам, че е разумно да уважаваш нещо, пуснало дълбоки корени в народния характер, и което просто не може да се изтреби.

— Ха! — Полковник Хафярд удари Фейвърсхем толкова силно по рамото, че пенснето на учения се смъкна от носа му. — Току-що сам признахте, че тези хора, подобно на животните, следват само ниските си инстинкти.

Докато всички гръмогласно се смееха, картографът си намести с достойнство пенснето.

— Изопачавате думите ми, полковник. Честта не е инстинкт, а основна човешка ценност. При планинците я срещате в първозданност, която у други народи отдавна е потънала в забрава. Те се заклеват пред бога да са верни на клана си и запечатват клетвата, целувайки кинжал. Този символичен жест означава, че са готови да заплатят за предателство със живота си.

— И само защото оплюнчват някакъв нож, ние трябва да треперим от страх и да гледаме спокойно как нахлуват през границата ни с намерение да детронират нашия крал? — възкликна Гарнър.

Фейвърсхем се изчерви под враждебните погледи на събеседниците си.

— Исках само да ви обърна внимание, че не бива да посрещаме с пренебрежение клетвата им да върнат един Стюарт на трона.

— Аз пък ще ви възразя, че тази дива глутница не струва пукнат грош. Шотландците нямат редовна армия, нямат топове, нито артилерия, нито флота. Със смешните си гайди и мечове не могат да сторят нищичко на най-могъщата във военно отношение нация на света.

С тези думи Гарнър обърна демонстративно гръб на картографа. С пламнало лице клетият Фейвърсхем се опита да се оттегли незабелязано и беше не по-малко смаян от останалите, когато най-неочаквано получи подкрепа.

— Лично аз винаги съм смятал, че е по-разумно да се вземат мерки, вместо да се подценява врагът.

Хамилтън се обърна бавно и със силно присвити нефритенозелени очи заоглежда мъжа, който се бе осмелил да му противоречи. Беше чужденецът от Лондон — някакъв клиент или партньор в сделките на Деймиън Ашбрук.

— Монтгомъри, ако съм запомнил добре?

— Рифър Монтгомъри — потвърди с лек поклон мъжът.

— Та споделяте значи мнението на Фейвърсхем, че шотландците могат да станат сериозна заплаха за английската монархия?

— Казвам само, че не бива да се отнасяме към тях с пренебрежение, като към некадърни диваци. Тъй или иначе през последните хиляда години никой не е успял да завладее земите им. Даже норманите са се провалили.

— А защо трябва някой да си прави труда да превзема толкова неплодородна земя, на чийто суров климат не може да издържи по-дълго време никой освен тези диваци с дебела козина? — възрази му Гарнър.

Монтгомъри се засмя.

— И въпреки това ние плащаме висока цена за тяхната вълна, за тяхното говеждо и овче месо, да не говорим за процъфтяващия черен пазар с…ами да…с техните спиртни напитки. Ако не се лъжа, дори чудесното уиски, на което се наслаждаваме тази вечер тук, е от шотландски произход.

Сър Алфред се изкашля притеснено и подхвана някакво енергично обяснение, но никой не го слушаше. Всички бяха вперили очи в Монтгомъри и в Гарнър.

— Мога ли да попитам каква професия упражнявате, сър? И откъде този лек акцент, чийто произход не мога да установя?

Монтгомъри разклати леко чашата си.

— Израсъл съм на континента, старши лейтенант, във Франция, Италия и Испания. Като вносител и износител често пътувам, а за да отговоря веднага и на предполагаемия ви следващ въпрос — от политика се интересувам само доколкото тя често влияе на моите печалби или загуби. При това се опитвам, както и господин Мериуедър, да виждам и двете страни на медала, а съм готов и като господин Фейвърсхем да преценявам обективно.

Старши лейтенантът изгледа враждебно противника си. Търговецът носеше индиговосин редингот, който му стоеше безукорно, към него сребристосини жилетка и панталон, а въпреки че отдалеч миришеше на пари, във вида му нямаше нищо изнежено, та като гледаше широките му рамене и силни ръце, Гарнър беше принуден, макар и неохотно, да го признае. Въпреки това не се отказа да провокира Монтгомъри.