Марша Кенъм: Сърце в опасност

— Нечувано нахалство е, че са се изпокрили навсякъде — подкрепи го полковникът. — Вече наистина не знаем кой ни е приятел и кой враг.

— В едно можем да сме сигурни — след миналогодишното поражение френският крал Луи вече няма да подкрепи с флотата си претенциите на Стюартите.

— Беше истинска лудост! — кимна енергично Хафярд. — Как е възможно тъкмо през февруари, посред зимните бури, да се опиташ да преплуваш Ламанша? Потънаха му единайсет чудесни кораба и стотици, не, хиляди храбри мъже се простиха залудо със живота си.

— Можем само горчиво да съжаляваме, че Чарлз Едуард Стюарт не се удави заедно с флотата си.

— Да — сви презрително устни Мериуедър. — Това нагло кутре, което твърдеше, че няма да се успокои, докато не види баща си на английския трон. За такова нахалство наистина заслужаваше гроб в морските дълбини.

Сър Алфред не долови иронията на приятеля си и кимна енергично. Пурпурночервеното му лице издаваше, че вече е опитал доста от испанската мадейра.

— Длъжни сме да окачваме на най-високата бесилка всеки проклет яковист, когото успеем да заловим.

— За тази цел би трябвало да обезлюдим голяма част от Шотландия — намеси се живо Хамилтън, — понеже повечето привърженици на Стюартите са шотландци.

— Същински диваци! — изруга сър Алфред. — През петнайсета година трябваше да ги натикаме всички до един в морето. Вместо това ги помилвахме, върнахме им земите, прокарахме им военни пътища, по-добри от нашите. Още преди трийсет години трябваше да обезоръжим цяла Шотландия, а сега в тази, проклета от бога, страна гъмжи от воини с полички, размахващи широките си мечове, само някой да припари към границата им. Сега ги подстрекава и един идиот, убеден, че с тяхна помощ може да завоюва света.

— Но не всички шотландци са готови да се бият за крал от династията на Стюартовци — каза спокойно Деймиън. — Преобладаващата част от населението е не по-малко от нас уморена от войните. Що се отнася до мнението ти, татко, че били диваци, не мога да го споделя — в Кембридж и в Оксфорд следваха не по-малко шотландци, отколкото англичани.

— Брей, момче, затова ли те пратих да учиш право, та да им адвокатстваш? Къде се е изпарил справедливият ти гняв? При последното въстание на яковистите ти загуби дядо си, чичо си, а собственият ти баща не се срамува да признае, че от страх едва не получи сърдечен удар. Твърдиш, че не били диваци, така ли? Та те живеят в планински пещери и носят женски дрехи, които безсрамно събличат, за да не им пречат свободно да се движат по време на битка. Представяш ли си как се чувства човек, когато цяла орда голи тела с яко окосмени крака почват да въртят на бойното поле огромни мечове и секири? Не били диваци! Не разбират думичка английски и прекарват целия си живот, като крадат и убиват съседите си.

— Смятам, че би трябвало да върнем войската си от Австрия — вметна минаващ край групата господин. — Щом шотландците не могат да бъдат убедени с логични аргументи, налага се да ги вразумим с помощта на мускети, щикове и бесилки.

— Точно, точно така — съгласиха се всички.

Само един слабичък мъж нагласи нервно пенснето си и се осмели да противоречи.

— В пределите на своя клан шотландците са много лоялни и покорни на закона. Предводителят е за тях баща, съдия и крал в едно лице и никой не би дръзнал да не му се подчини.

— Какви, по дяволите, ги дрънкате, Фейвърсхем! Или се изживявате вече като авторитет само защото прекарахте там няколко месеца, за да изготвите картите?

— Опазил ме господ! Само истински кореняк шотландец може да разбере докрай съотечествениците си, но трябва да призная, че промених мнението си за тях, след като пропътувах земите им надлъж и нашир.

— А сега искате да ни убедите, че са учтиви, мили и гостоприемни?

Сарказмът не обезкуражи дребничкия мъж.

— Те бяха наистина много гостоприемни, след като се уверяха, че съм сред тях само в името на научни интереси. А що се отнася до чувството им за чест, нека ви кажа, че направих веднъж грешката да спомена пред един предводител на клан, че някои от хората му не са били напълно коректни към мен. Той се хвана тутакси за меча и ме увери, че е достатъчна една моя дума и главите им ще се отърколят. Разсмях се, защото го възприех, разбира се, като шега, но той натърти, че мога да вярвам на думите му и мисля, че наистина сдържа обещанието си.

— А сега искате да ни го дадете като пример за това, че шотландците са цивилизовани хора? — Старши лейтенант Хамилтън се усмихна ехидно. — Според мен доказахте само, че са примитивни и същински варвари.