Марша Кенъм: Сърце в опасност

— Е, да — каза той, — бакалин, за когото съществуват само финансовите му интереси, сигурно държи особено много в страната му да царят спокойствие и ред.

На обидата да бъде наречен бакалин Монтгомъри реагира само с широка усмивка.

— Тъкмо обратното, ако държах само на печалбата си, за мен нямаше да има нищо по-добро от война между Англия и Шотландия. Във времена на хаос се реализират особено големи печалби — както от търговците, така и от военните, които дължат повишенията си единствено на кръвопролитията.

Гарнър пребледня.

— Не бих сравнявал двете професии, защото военният брани живота и свободата, докато… докато такива като вас се обогатяват като същински паразити.

Деймиън Ашбрук беше единственият, който въздъхна шумно, докато всички останали вече очакваха изблик на насилие. Но положението беше спасено най-неочаквано от шумоленето на копринени рокли и радостен смях.

— Толкова много сериозни физиономии и толкова кавги на моя рожден ден? — скара им се непринудено Катрин. — Хамилтън, Деймиън, засрамете се. Хариет и аз се усетихме в края на краищата не по-малко изоставени от онези палми в сандъчетата.

— Госпожице Ашбрук! — Уилям Мериуедър й целуна пламенно ръка. — Госпожице Чалмърс! Наистина ли се почувствахте пренебрегнати, или искате само да призовете тези разпалени глави към спокойствие?

— Отегчихме се почти до смърт — настоя Катрин, — но понеже бяхте току-що толкова галантен, позволявам ви да ме поканите за първия танц.

Искаше всъщност да разбере как Хамилтън ще реагира на факта да бъде лишен от тази привилегия, но вместо това погледът й остана прикован към господина, застанал до нейния брат. С перука и вечерен костюм едва можа да го познае, но черните очи и подигравателната усмивка в ъгълчетата на устните не оставяха никакво съмнение, че е съшият мъж, който така я беше притеснил през деня в гората.

Деймиън гледаше учуден колко слисано наблюдава Катрин неговия приятел. Силна руменина заля бузите й, а теменуженосините й очи потъмняха от гняв. Ако не знаеше, че Рифър беше пристигнал едва този следобед от Лондон, а там никога не се бе запознавал със семейство Ашбрук, щеше да е сигурен, че сестра му е разпознала смъртен враг.

За да прекъсне мъчителното мълчание, настъпило след размяната на реплики между Монтгомъри и Хамилтън Гарнър, Деймиън бързо ги представи:

— Господин Рифър Монтгомъри… сестра ми Катрин. Търговецът пристъпи напред и се наведе учтиво над ръката й.

— Радвам се да се запозная с вас, уважаема госпожице, и най-сърдечно ви честитя рождения ден. Въпреки че не очакваше пристигането ми, Деймиън беше така любезен да ме покани за тържеството. За съжаление досега изобщо не подозирах, че има толкова очарователна сестра.

— Чудесно наистина, че можете да сте тук тази вечер — измърмори хладно Катрин и отправи на брат си поглед, който не вещаеше нищо добро.

— Хм… това е Хариет Чалмърс — продума Деймиън, неспособен да си обясни защо Катрин е толкова разгневена.

Непринуденият смях на Рифър прозвуча с неочаквана сърдечност.

— Най-сетне мога да се запозная с вас, госпожице Чалмърс! Деймиън ми е разказвал много за вас, но ми позволете да кажа, че и най-възторжените му описания не даваха за вас реална представа.

— Благодаря ви, сър — пламна Хариет.

Катрин трябваше да положи огромно усилие, за да обуздае темперамента си и да не направи нищо необмислено. Безсрамното хилене на Монтгомъри я предизвикваше да му зашлеви як шамар, но в присъствието на баща си и чичо си не биваше да рискува подобно предизвикателство — всеки случай не на тази толкова важна вечер, която щеше да реши бъдещето й.

— Не помня брат ми да е споменавал някога името ви, господин Монтгомъри — само изсъска тя. — Но адвокатите, изглежда, предпочитат да пазят мълчание относно неприятните си клиенти… Да сте случайно убиец или разбойник по широките пътища?

Деймиън си пое ужасен въздух, но Рифър само се разсмя от сърце — пак така предизвикателно, както и в гората.

— Можете да сте напълно спокойна, госпожице Ашбрук, вашият брат ме съветва само по финансови въпроси.

— Рифър притежава параходна агенция в Лондон — побърза да се намеси Деймиън.

— Роби или контрабанда? — попита Катрин със сладко гласче.

— В наше време дамското бельо носи по-големи печалби — отвърна невъзмутимо Монтгомъри. — Коприната, дантелите и брокатите достигнаха много високи цени, а откакто наложихме на Франция търговска блокада, аз внасям тази стока направо от Ориента.