Болди Уудз посегна към бутилката и я взе. Решеше ли да се добере до нещо, Болди обикновено… но тук не става дума за Болди. Той си наля трети път — с един пръст повече, отколкото първия и втория. Болди играеше ролята на съветник, а съветникът си заслужава разноските.
— На твое място аз щях да бъда крал — каза Болди с такава увереност, че кобурът му изскърца, а шпорите му звъннаха.
Уеб Йегър бутна назад широкополата си шапка и разроши още повече русата си коса. Но понеже този берберски похват не му помогна, той последва напоителния пример на по-находчивия Болди.
— Когато човек се жени за дама-кралица, това значи, че той трябва да се превърне в двойка спатия — изказа Уеб с две думи болката си.
— Не значи, разбира се — каза съчувствено Болди, все още гонен от жажда и истински погълнат от проблема за относителната сила на картите. — По право ти си крал, което ще рече поп. На твое място аз бих настоял да се раздава отново. Пробутали са ти предварително подредени карти… Да ти кажа ли какво си ти, Уеб Йегър?
— Какво? — попита Уеб и в светлосивите му очи проблесна надежда.
— Принц-консорт.
— Я по-внимателно — каза Уеб. — Аз никога не съм те обиждал.
— Това е титла — обясни Болди, — която върви между образите, но с нея никаква ръка не можеш да хванеш. Ще ти обясня, Уеб. Това е клеймо, с което в Европа бележат някои животни. Представи си, че ти или аз, или някой холандски херцог се оженваме за особа от кралското семейство. Така… И с течение на времето нашата жена става кралица. Е, ние ставаме ли крале? Нищо подобно. На церемонията по коронясването нашето място е някъде между коняря на малката кралска конюшня и Деветия Велик Пазител на кралската спалня. Единствената полза от нас е, че правим калабалък на снимките и носим отговорността за появата на законен наследник. Но това не е честна игра. Да, господинчо, ти си принц-консорт; и ако бях на твое място, я междуцарствие щях да създам, я habeus corpus, я нещо друго; и щях да изтегля попа и да стана крал, та ако ще всички карти да обърна.
И в потвърждение на своите думи, достойни за Уорик Кралесъздателя, Болди изпразни чашата си.
— Болди — каза Уеб тържествено, — дълги години ние с тебе сме пасли кравите от един и същ краварник. Още като деца сме тичали по едно пасбище, тъпкали сме едни и същи пътеки. Аз само с тебе мога да споделям семейните си работи. Когато се ожених за Санта Макалистър, ти беше обикновен обездвач в ранчото Нопалито. Тогава аз бях отговорник; а какво съм сега? Не съм дори халка в повода.
— Когато старият Макалистър беше кралят на скотовъдците в Западен Тексас — продължи Болди, мазен като лисица, — ти беше лой. Твоята дума се чуваше в ранчото толкова, колкото и неговата.
— Така беше — съгласи се Уеб, — докато той не разбра, че се готвя да хвърля ласото си върху Санта. Тогава ме отпрати на пасбището, та да стоя колкото е възможно по-далеч от къщата му. Когато старият умря, започнаха да наричат Санта „кралица на скотовъдците“. А аз ръководя само говедата — това е то. Тя върти цялата работа; тя се разпорежда с парите; а аз не мога да продам дори едно теле на излетници. Санта е кралицата, а аз — господин Никой.
— На твое място аз щях да бъда крал — повтори монархистът Болди Уудз. — Когато човек се жени за кралица, той трябва да върви на една цена с нея във всякакъв вид — в живо тегло, осолен или сушен — и навсякъде — от пасбището до месарницата. Знаеш ли, Уеб, хората се чудят как може да не ти се чува думата в ранчото. Не искам да кажа нищо лошо против госпожа Йегър — тя е най-милата женичка между Рио Гранде и следващата Коледа, — но човек трябва да е господар в своя дом.
Гладкото мургаво лице на Йегър се удължи в тъжна маска на накърнено честолюбие. С това изражение, с разрошената руса коса и безхитростните сини очи той напомняше ученик, когото някой по-силен е изместил от главатарското място. Но високата му, енергична, жилеста фигура и револверите на кръста изключваха такова сравнение.
— Как ме нарече ти, Болди? — попита той. — Какъв концерт беше?
— Консорт — поправи го Болди, — принц-консорт. Това е нещо като псевдоним за слаба карта. Ти се нареждаш някъде между вале-коз и четворка.
Уеб Йегър въздъхна и вдигна от пода ремъка от калъфа на винчестера си.
— Днеска се връщам на ранчото — каза той унило. — Утре трябва да изпратя стадо говеда в Сан Антонио.
— Ще ти правя компания до Сухото езеро — съобщи Болди. — Аз отивам към Сан Маркос, че добитъкът е нагонен в говедарника там и сега отделят двегодишните.
Читать дальше