О. Хенри: Сърце и кръст

Дали когато нощта се спусна и къщата притихна Санта Йегър се е хвърлила на леглото и е притискала това делово писмо до гърдите си, ридаейки и шепнейки името, което гордостта (нейната или неговата) не й позволяваше да произнесе толкова дни? Или с присъщата си деловитост е подредила писмото при другите книжа, запазвайки спокойствието и силата си на кралица?

Гадайте, ако имате такова желание; ала кралското достойнство е свещено; и всичко е скрито зад завесата. Но все пак някои неща ще ви се изяснят.

В полунощ Санта, облечена в тъмна, проста дреха, се измъкна тихичко от къщата. Тя се спря за миг под дъбовете. Над прерията се стелеше мъглявина и луната, чиято светлина се разтваряше в неосезаемите бягащи валма, изглеждаше бледооранжева. Но присмехулници свирукаха на всеки клон, хиляди цветя насищаха с дъха си въздуха, а на близката полянка лудуваше цяла детска градина от призрачни зайчета. Санта обърна лице на югоизток и изпрати въздушни целувки в тази посока — защото нямаше кой да я види.

После тя забърза мълчаливо към ковачницата на петдесетина крачки от нея. Какво е правила там, можем само да се досещаме. Но огнището се разгоря и се разнесоха леки удари на чук, каквито вероятно може да се чуят, когато Купидон точи стрелите си.

След малко тя излезе. В едната си ръка държеше за дръжката някакъв предмет със странна форма, а в другата малък мангал — от онези, които употребяват за дамгосване на говедата. Осветена от луната, тя притича до краварника, гдето бяха вкарани съсекските крави.

Санта отвори вратата и се вмъкна в краварника. Повечето от съсекските крави бяха тъмночервени. Но между тях се открояваше една млечнобяла.

И ето че Санта отърси от рамото си нещо, което не бяхме забелязали досега — въжено ласо. Тя нагласи примката в дясната си ръка, нави останалата част на лявата и се намъкна посред кравите. Целта й беше бялата крава. Санта метна ласото, но то закачи единия рог и се изхлузи. При второто мятане ласото се уви около предните крака на животното и то се строполи тежко на земята. Санта се хвърли като пантера към кравата, но тя се изправи, пресрещна я и я повали като стръкче трева.

Санта заметна още веднъж. Разтревожените добичета се блъскаха в плътна маса покрай оградата. Този път успя; бялата крава пак падна на земята и преди да успее да се вдигне, Санта бързо върза ласото за дирека и се хвърли с кожени пранги към нея.

За минута (което още не е рекордно време) краката на добичето бяха вързани и Санта, запъхтяна и отмаляла, се подпря на стената пак само за минута.

После прибягна бързо до мангала, оставен до вратата, и взе нажеженото до бяло клеймо със странна форма.

Ревът на дълбоко обидената бяла крава, когато желязото се допря до нея, би трябвало да разбуди слуховите нерви и съвестите на спящите наблизо поданици на Нопалито, но това не стана. И в дълбоката нощна тишина Санта прелетя като птица до къщата, тръшна се на леглото и зарида — зарида, сякаш кралиците имат същите сърца, каквито имат жените на простите фермери, зарида, сякаш бе готова на драго сърце да направи крале принц-комсортите, стига те да се върнат иззад далечните хълмове.

На сутринта пъргавият, запищовен младеж и неговите vaqueros подкараха чердата съсекски говеда през прериите към ранчо Секо. Дотам имаше деветдесет мили — шест дена път със спиранията за паша и водопой.

Добичетата пристигнаха в ранчо Секо по здрач и бяха приети и преброени от отговорника на ранчото.

На другата сутрин в осем часа един конник изскочи от гъсталаците край Нопалито. Той слезе от коня с мъка и закрачи със звънтящи шпори към къщата. Запененият му кон изпръхтя тежко, поолюля се, клюмна глава и затвори очи.

Но не жалете напразно дорестия петнист Белсхазар. Този рекордьор на дълги разстояния и до ден-днешен пасе из конското пасбище на Нопалито неоседлаван, глезен и обичан от всички.

Едва държейки се на крака, конникът влезе в къщата. Две ръце се обвива около врата му и някой, с глас на жена и на кралица, възкликна:

— Уеб… О, Уеб!

— Показах се негодник — каза Уеб Йегър.

— Шшшт — спря го Санта. — Видя ли го?

— Видях го — отвърна Уеб.

Какво искаха да кажат, един бог знае. Но и вие ще разберете, ако сте чели внимателно буквара на събитията.

— Бъди кралица — каза Уеб — и забрави случилото се, ако можеш. Аз се държах като жалък койот.

— Шшшт! — спря го пак Санта и сложи пръст на устните му. — Тук няма кралици. Знаеш ли коя съм аз? Санта Йегър — първа дама на кралската спалня. Ела с мен.