Патриция Корнуэлл - Южен кръст

В историческия град Ричмънд, щата Вирджиния, където видните фамилии бяха на почит от войната насам, последният понеделник на март обещаваше да е хубав ден. Движението все още бе оскъдно както по централните улици, така и в Интернет. Пласьорите на дрога спяха, проститутките се прибираха изморени, пияните шофьори изтрезняваха, педофилите отиваха на работа, не се чуваха аларми, нито домашни кавги. Нямаше нищо ново и в моргата.

Историята на Ричмънд, разположен, според различните източници, върху седем-осем хълма, датира от 1607, когато малка банда английски завоеватели забили тук кръста в името на крал Джеймс. Неизбежно появилото се селище край водопадите по река Джеймс, наречено без особено въображение Водопадите, преминало през обичайните изпитания като средище на търговия и обект на военни нападения, преживяло антибританските настроения, революцията, беднотията, бичуването, скалпирането, подписването на безполезни договори и преждевременната смърт на много от жителите си.

Местните индианци открили огнената вода и махмурлука, разменяйки своите билки, минерали и кожи за секири, амуниции, платове, чайници и още огнена вода. Корабите превозвали нови и нови роби от Африка. Томас Джеферсън създал Монтичело, Конгреса и щатския затвор. Той основал Университета на Вирджиния, написал Декларацията на независимостта и бил обвиняван, че е баща на незаконородени мулатчета. Строели се железни пътни линии. Тютюневата индустрия процъфтявала и никой никого не съдел.

И така лека-полека животът в това спокойно място си течал безпроблемно до 1861, когато Вирджиния решила да се отдели от Съюза, а той не я подкрепил. Ричмънд не се справил добре в Гражданската война. След нея бившата столица на Конфедерацията кретала, както може, без роби и без мръсни пари. Останала сравнително предана на загубената си кауза, тя продължавала да развява бойното си знаме — Южния кръст, а жителите на Ричмънд навлезли в новото столетие и оцелели от следващите ужасни войни просто защото не били тяхна грижа — водели се някъде другаде.

Към края на двайсети век нещата в столицата съвсем се бяха влошили. Градът беше на второ място в страната по брой на убийствата. Туризмът западна. Децата започнаха да носят огнестрелно оръжие и ножове в училище и да се нараняват едно друго в училищните автобуси. В центъра не останаха нито жилищни домове, нито магазини — всички се преместиха в предградията и близките окръзи. Постъпленията от данъци съвсем намаляха. Управниците на града и членовете на градския съвет постоянно се караха. Дори величествената старинна резиденция на губернатора плачеше за нова водопроводна и електрическа система.

Общинските съветници продължаваха да удрят с юмруци по бюрата си и да се обиждат един друг, вместо да решават проблемите на града. Председателят на Комисията по транспорта излизаше да държи реч, носейки скрит пистолет. Крадливите цигани прекратиха странстванията си и започнаха да се заселват тук. Ричмънд стана нов дом и за пласьорите на наркотици, пътуващи по магистрала I-95.

Сега беше моментът да се появи една жена и да въдвори ред. Макар че никой не забеляза, когато градът назначи за пръв път в историята си жена за началник на полицейското управление. Тази понеделнишка сутрин жената бе навън и разхождаше кучето си. Нарцисите и минзухарите бяха разцъфнали, първите слънчеви лъчи тъкмо се плъзваха по хоризонта, времето бе нетипично топло за сезона. Птиците пееха в клоните на напъпилите дървета и началничката на полицейското управление, Джуди Хамър, се чувстваше в необичайно добро настроение и дори временно спокойна.

— Браво, Попай! — насърчи тя своя бостънски териер.

Това не бе особено ласкаво име за куче с огромни изпъкнали и ококорени очи. 1 1 На английски „pop-eyed“, откъдето идва името Попай, означава „с изпъкнали очи“. — Б.пр. Но когато от Дружеството за защита на правата на животните бяха показали малкото кученце по телевизията и Хамър се бе обадила по телефона с желание да го осинови, то бе получило името Попай и не отговаряше на никакво друго.

Хамър и Попай се придвижваха доста бързо из възстановения неотдавна квартал „Чърч Хил“, съвсем близо до мястото, където първоначално бе възникнало селището и където първите английски заселници бяха забили кръста си. И кучето, и собственичката му отминаха бързо загубилите своя блясък резиденции с техните железни огради и веранди, скосени покриви и фалшиви мансарди, кулички, каменни трегери, дърворезби, цветни стъкла, веранди с ръчно изработени орнаменти, прозорци с фонтони, повдигнати по английски образец живописни мазета и дебели комини.