Патриция Корнуэлл - Южен кръст

Очевидно бойният план на Хамър бе по северняшки образец, но както се стекоха обстоятелствата, когато тя го представи пред градския съвет на Ричмънд, членовете на съвета бяха прекалено погълнати от собствените си междуособици, интриги и боричкания за надмощие. По това време не им се стори никак лоша идеята някой друг да се заеме с проблемите на града. Така че Хамър бе назначена за шеф на полицейското управление за една година, като й позволиха да доведе със себе си двама способни млади полицаи, с които бе работила успешно в Шарлът.

Хамър предприе окупацията си на Ричмънд. Съвсем скоро започна да се натъква на съпротива, граничеща с обикновен инат. След това срещна откровена омраза. Градските патриарси желаеха и тя, и нюйоркският й екип да си заминат. Те не намираха за необходимо да научат нищо от Ню Йорк и като истински ричмъндци в никакъв случай не биха следвали примера на някакво си забутано градче като Шарлът, което имаше навика да измества ричмъндските банки и фирми от класацията на 500-те най-преуспяващи.

Заместник-началникът на полицията, Вирджиния Уест, не спираше да се оплаква и да мърмори, използвайки най-красноречивите изрази, докато, останала без дъх, продължаваше да тича по пистата на стадиона на Ричмъндския университет. Полегатите покриви на красивите готически сгради на университета едва сега започнаха да се очертават под първите плахи слънчеви лъчи. Всички студенти все още спяха дълбоко, с изключение на две млади жени, които тренираха къси спринтове.

— Няма да издържа още много — заяви Уест на полицай Анди Бразил. Бразил погледна часовника си.

— Още седем минути — успокои я той. — После може да ходиш.

Това бе единствената ситуация, в която тя му се подчиняваше. Вирджиния Уест бе заместник-началник на управлението в Шарлът, докато Бразил още учеше в полицейската академия и пишеше статии за „Шарлът Обзървър“. После Хамър ги бе взела със себе си в Ричмънд, така че Уест да оглави разследванията, а Бразил да се занимава с проучванията, връзките с обществеността и създаването на страница в Интернет.

Като членове на екипа на Хамър двамата сега бяха равнопоставени, но Уест се смяташе за по-старша и винаги щеше да си остане такава. Тя излъчваше по-голям авторитет, а той никога нямаше да постигне нейния опит. Тя бе по-точен стрелец и по-добра в ръкопашния бой. Веднъж дори бе застреляла заподозрян, макар че не се гордееше с това. Любовната й връзка с Бразил в Шарлът бе възникнала като нормално продължение на отношенията им на наставник и питомник. Той се бе влюбил и тя се бе поддала на чувствата му още преди той да заговори за тях. И защо не!

— Да виждаш някой друг да се самоизтезава по този начин наоколо? Освен онези момичета, които са или в лекоатлетическия отбор, или страдат от анорексия — продължи да се оплаква Уест, задъхана. — Никой! И познай защо! Защото това е адски тъпо. Вместо да си пия кафето и да чета сутрешния вестник, аз съм хукнала с теб.

— Ако спреш да говориш, ще възстановиш ритъма си на дишане — отвърна й Бразил, който бягаше без никакво усилие, облечен в тъмносиния си анцуг с емблема на шарлътското полицейско управление и с маратонки, които леко шумоляха при допира с червената гумирана настилка.

— И е крайно време да изоставиш този шарлътски анцуг — продължи тя, пренебрегвайки съвета му. — И без това ги дразним. Защо да им даваме повод съвсем да ни намразят?

— Не мисля, че ни мразят. — Бразил се опита да представи недружелюбното и неблагодарно отношение на ричмъндските полицаи в по-добра светлина.

— Мразят ни и още как.

— Е, никой не обича промените — отново опита Бразил.

— Ти явно си изключение — сопна му се тя.

Това бе завоалиран намек за слуховете, които Уест бе чула по-малко от седмица след пристигането им в Ричмънд. Според тях Бразил имал връзка с хазяйката си, богата жена, която живееше сама в „Чъру Хил“. Уест не бе питала за подробности. Дори не бе проверила дали е истина. Изобщо не искаше да знае. Просто бе престанала да минава покрай къщата на Бразил, камо ли да се отбива на гости.

— Харесвам промените, когато са за добро — отвърна Бразил.

— Точно така.

— Предпочиташ да беше останала в Шарлът?

— Определено.

Бразил ускори темпото си точно колкото да й покаже гърба си. Уест никога нямаше да му прости, че й бе казал колко много иска тя да дойде с него в Ричмънд, че я бе убедил да направи това, говорейки, както винаги, прямо и уверено. Беше я повлякъл на вълната на чувства, които той очевидно вече не изпитваше. Беше превърнал любовта в поезия, а сега някоя друга слушаше стиховете.