Патриция Корнуэлл: Южен кръст

— Хей, Смадж! — извика Буба на приятеля си. — Щом си на вълна, обади се.

— Две слуша — чу се задъханият глас на жена му по другата радиостанция.

Сега иззвъня и мобилният телефон.

— Извинявай… о, боже — каза Хани. — Аз бях… о, боже, чакай да си поема дъх… уф… гоних Хафшелф… не искаше да се прибере… проклетото куче.

Буба не й обърна внимание. Вдигна телефона.

— Буба? — обади се Гиг Дан, шефът му във „Филип Морис“.

— На линия съм, мой човек — провикна се Смадж по късовълновото радио.

— Две вика едно — настояваше Хани.

— Казвай, Гиг! — отвърна Буба по телефона. — Какво става?

— Ще можеш ли да дойдеш за втората половина на втора смяна? — попита го Гиг. — Тилър се обади, че е болен.

По дяволите, помисли си Буба. Точно днес, когато има толкова много работа и толкова малко време. Хич не му се щеше да отиде на работа още в осем и да работи дванайсет часа без прекъсване.

— Десет-четири — каза Буба на Гиг.

— Кога ще се появиш бе, човек? — не се отказваше Смадж.

Буба всъщност не харесваше лова на ракуни 2 2 Ракун — вид северноамериканска миеща мечка. — Б.пр. . Ловджийското му куче Хафшелф си имаше своите проблеми, а Буба пък се страхуваше от змии. Освен това Смадж винаги успяваше да убие повече. Буба май само пилееше парите си.

— Преди да се събудят гадините. — Буба се постара да звучи самоуверено. — Действай по плана.

— Десет-четири, приятелче — отвърна Смадж. — Всичко е точно.

Смоук беше дете, изискващо специално внимание. Това бе станало очевидно във втори клас, когато бе откраднал портфейла на учителя си, беше набил една съученичка, бе донесъл револвер в училище, бе подпалил няколко котки и бе потрошил колата на директора с една метална тръба.

От тези ранни объркани дни в родния му Дърам, Северна Каролина, в досието му бяха вписани петдесет и два инцидента, сред които нападения, измама, изнудване, комар, бягство от училище, лъжа, кражба, неприемливо облекло, неприлична литература и нетърпимо поведение в училищния автобус.

Бяха го арестували шест пъти за престъпления, вариращи от изнасилване до убийство, бе осъждан условно и със специален режим на наблюдение, бе поставян под алтернативни форми на задържане, бе изпратен в лагер с терапевтична програма, бе настаняван в клиника, където да му направят задължителен психиатричен преглед, и бе включван в група, занимаваща се с овладяване на пристъпите на гняв и насилие.

За разлика от повечето малолетни престъпници, Смоук имаше родители и те присъстваха при всичките му появи в съда. Посещаваха го, когато бе задържан. Плащаха на адвокати и постоянно наемаха нови и нови, щом Смоук се оплачеше или намереше някакъв кусур на този, който го защитаваше в момента. Родителите на Смоук го записаха в четири различни частни училища и неизменно смятаха, че вината е в училището, а не в сина им.

Бащата на Смоук, един изключително зает банкер, бе убеден, че синът му е необикновено умен, но напълно неоценен и неразбран. Майката на Смоук го обичаше предано и винаги заемаше неговата страна. Никога не приемаше, че той наистина е виновен. И двамата родители смятаха, че синът им е натопен, защото полицаите са корумпирани, мразят Смоук и бързат да приключат неразрешените си случаи. И двамата родители пишеха яростни писма до областния прокурор, кмета, главния прокурор, губернатора и дори на един сенатор, когато Смоук накрая бе задържан в Поправителното училище „Си Ей Дилън“ в Бътнър.

Разбира се. Смоук не остана дълго там, защото когато навърши шестнадесет, вече не бе малолетен според законите на Северна Каролина и бе освободен. Досието му на малолетен престъпник бе закрито. Отпечатъците от пръстите му и полицейските му снимки бяха унищожени. Той вече нямаше минало. Родителите му сметнаха за разумен ход да се преместят в град, където полицията, чиито спомени не биха могли да се изтрият така лесно, не познава Смоук и не може повече да го тормози. Така че Смоук се премести в Ричмънд, Вирджиния, където бе и в момента. Тази сутрин той се чувстваше особено зъл и в настроение да създава проблеми.

— Имаме двайсет минути — каза той на Дивинити.

Тя се бе облегнала на рамото му, а той караше форд ескорта, който неговият баща му бе купил, когато Смоук си изкара шофьорска книжка от Вирджиния. Дивинити започна да го целува по брадата и да търка ръка между краката му, за да провери какво има предвид той.

— Имаме колкото си време искаме, скъпи — задиша в ухото му тя. — Майната му на училището! Майната му и на онзи дребосък, дето ще го взимаш!