Марша Кенъм - Сърце в опасност

— Кати?

Деймиън предполагаше, че тя ще си направи оглушки, но сестра му спря на първото стъпало и дори го удостои с поглед, макар и с високо вдигнати вежди.

— Сега ми хрумна… — Той й подари усмивката, която пазеше само за нея и която почти винаги я обезоръжаваше. — Какво ще кажеш, защо да не обявим в среднощ двоен годеж? Все ще намеря отнякъде пет жълтици.

Катрин изгледа смаяна брат си. Знаеше, че Деймиън не одобрява избора й, че смята Хамилтън Гарнър за самонадеян и надут, за кариерист, който превива гръбнак пред високостоящите и тъпче подчинените си. Но той много я обичаше, искаше тя да е щастлива и затова беше готов да приеме старши лейтенанта за зет. От години Деймиън й беше не само брат, но и баща, съветник, изповедник и приятел — всеки път, когато се беше чувствала самотна в Роузууд Хол, и щеше да му е вечно благодарна за това.

Сега измърмори със страстна въздишка:

— Двоен годеж? Направо възхитително! Не мога да си пожелая по-хубаво начало на осемнайсетия си рожден ден.

След лова на лисици празненствата в Роузууд Хол продължиха следобеда с игра на крикет и състезание по стрелба с лък. Младите дами си съперничеха за вниманието на своите фаворити и ръкопляскаха, когато някой състезател се отличаваше с особен успех. Достопочтени понапълнели дуени се бяха скупчили като ято врани. Макар да бяха така силно пристегнати с корсетите, че пластинките от китова кост изпращяваха при всяко поемане на въздух, те биха предпочели да се задушат, но не и да пропуснат някоя клюка.

Към четири часа всички гости се запътиха към къщата, да се приготвят за банкета и бала. Жените отпуснаха корсажи и корсети, та поне няколко часа да подишат свободно. Необходими бяха огромни количества вода, за да се измият нежните ръчички от потта и прахта на горещия ден. Косите се навиваха и вдигаха високо в изкусни фризури. Някои дами използваха за целта телени мрежички с преплетени в тях конски косми, после косите се поръсваха щедро с оризово брашно и се украсяваха със цветя, панделки, скъпоценни камъни или с птици и животинки от плат. Една лейди, която държи на себе си, понася доброволно всички мъки, свързани с тежката украса на косата, за да бъде на висотата на господстващата мода.

Катрин искаше, разбира се, тази вечер да е най-красивата. В стаята си нагласяше отново и отново къдриците си, посягаше отново и отново към грима и изхаби много въглен, за да изпъкнат очите й колкото може по-добре. Впрочем можеше да е сигурна, че нейната бална рокля ще затъмни всички останали. Беше същинска мечта от розова коприна на червени пламъци, а моделът по последна парижка мода. Той подчертаваше тънката й талия, вдигаше високо бюста, та да изглежда по-разкошен, отколкото беше всъщност. До лактите ръкавите бяха тесни, а надолу ставаха широки като крилата на пеперуди, под които прозираха кремавите дантели на ризата. Опъната върху обръчи, полата се издуваше над бедрата като камбана, а отпред и отзад падаше на меки гънки до пода. При всяка танцова стъпка отдолу щяха да надничат фусти от бродирана френска дантела.

Носеше само едно бижу — брилянтено колие, привличащо погледите към лебедовата й шия и дълбокото деколте. За фризурата се беше отказала от теловете и конския косъм, щастлива, че е алергична към оризовата пудра. От нея очите й сълзяха и я хващаше хрема, но най-лош беше обривът от червени пъпки. Сега, на меката светлина на свещите, къдриците й блестяха, сякаш бяха златни и сребърни, което също щеше да я отличава от всички, бяло напудрени, дами.

Докато се поглеждаше за последен път в огледалото, Катрин си вееше изкусно с ветрилото от щраусови пера. Доволна, веднага надникна при Хариет и измъкна приятелката си в коридора.

— Хамилтън Гарнър би трябвало да се почувства много поласкан, ако взема предвид предложението му — прошепна тя.

— Това пък сега какво значи? — попита учудена Хариет. — Мислех, че вече си приела предложението му.

— Една девойка трябва винаги да крие и някакви задни мисли, не си ли съгласна?

Хариет отвори широко хубавите си кафяви очи. Тя не можеше да съперничи на класическата хубост на Катрин, защото устата й беше малко по-голямшка, а сърцевидното й лице — осеяно с лунички, които с нищо не успя да премахне. Впрочем за сметка на това съдбата я беше дарила с фигура, събуждаща у всеки мъж страстни желания, и беше истински късмет, че още като тригодишно момиченце се влюби в Деймиън Ашбрук. Ако беше проявила някога интерес към други мъже, сигурно двете с Катрин щяха да са сега непримирими съпернички.