Марша Кенъм - Сърце в опасност

— Видя ли! А продължаваш да твърдиш, че държиш съдбата си в собствените си ръце. Хайде на бас за пет жълтици, че няма да мине и месец, и вече ще си се оженил за нея, за да постигнеш най-сетне целта на желанията си.

Деймиън кимна.

— Добре, но само ако и ти се хванеш за същата сума на бас, че до един месец ще успееш да превземеш своя лейтенант.

— Гледай да имаш парите на разположение — засмя се самоуверено Катрин. — Защото той вече ми направи предложение и иска тази вечер на бала да говори с татко, за да обявим официално годежа.

— По дяволите! — измърмори впечатлен Деймиън. — Бях почти сигурен, че този тип никога няма да се реши да направи толкова отговорна стъпка.

— Причината е, че силно подценяваш прелестите ми, и то само защото не бият чак толкова на очи.

— Майка знае ли вече?

Катрин се усмихна горчиво.

— По-добре да ме беше попитал дали това изобщо ще заинтересува майка ни.

— Не можеш да твърдиш, че тя изобщо не се интересува от нас. Нали се опитва все пак от три години насам да склони баща ни да приеме Пелъм-Уайът за свой зет.

— Пелъм-Уайът — Катрин сви презрително нос. — Та за него изобщо не може да става въпрос. Разхожда се с дрехи, които от десет години са демоде, а са му и прекалено широки. Той фъфли и смърди, сякаш не се е къпал, откакто го бутнах в езерцето с патиците още докато бяхме деца.

— Но той ще наследи земите, граничещи с нашите. Богат е и не чак толкова грозен…

— Не е грозен ли? Липсват му повечето зъби, а кожата му е толкова сипаничава, че се питам как изобщо успява да се обръсне. Наскоро, на един лов на лисици, изхвърча високо от седлото и се озова насред кучешката глутница, която щеше да разкъса него вместо лисицата, ако не го бяха спасили овреме. Да се омъжа за този тип? Не, благодаря, бих предпочела да отида в манастир.

— По-добре ще е да внимаваш повечко, мила Кати, докато наистина не се омъжиш за Гарнър. Или си забравила заканата на татко и какво те чака, ако забъркаш доброто ни име в някой пореден скандал?

— Скандал? Нали обикновено се смята за достойно, ако мъж се дуелира, за да защити честта на дамата си.

— Но не и ако нейният фаворит гори от желание да прониже съперника със сабята си.

— О боже, господи, говориш така, сякаш Хамилтън е убил онзи Чарлз Уейд. Та тъпчото се отърва само с драскотина на бузата.

— Само защото Гарнър е разбрал овреме, че противникът му никога не е държал оръжие в ръка. Твоят старши лейтенант просто не е рискувал да бъде обвинен в убийство.

— Чарлз го предизвика. Редно ли беше Хамилтън просто да отмине мълчаливо?

— Трябваше да изчака глупакът да изтрезнее и да осъзнае грешката си.

— Грешката му беше, че ме обиди — натърти възмутено Катрин.

— И ти имаше вина, нали използва човека, за да накараш добрия Хамилтън да ревнува, а не може да се отрече и че успя. Вярно, че ти после съжаляваше, но мога само най-настойчиво да те посъветвам да не поставяш търпението на баща ни на ново сериозно изпитание.

Както винаги, когато съзнаваше, че не е права и са я притиснали до стената, Катрин не се въздържа от злобен ответен удар.

— Щом си, както изглежда, толкова загрижен за мен, ще те заинтересува ли новината, че днес в гората един мъж си позволи да ми досажда. Затова се прибрах толкова рано и затова се налага да понасям подигравателните ти погледи.

— Била си застрашена? Лицето на Деймиън стана строго. — Къде? От кого?

— От някакъв бракониер. Някакъв скитник и разбойник, навлязъл без разрешение в нашите земи и който има безочието да пита мен какво търся сам-сама в гората.

Деймиън въздъхна облекчено. Светналите от възмущение очи на сестра му доказваха, че никой не е посмял да й причини каквато и да било неприятност. Тя просто страдаше от уязвена гордост и сега му станаха ясни и хапливите й забележки относно Хариет, най-близката й приятелка още от детството.

— Трябва да е бил някой интересен мъж. Познавам ли го?

— Напълно е възможно да си имаш вземане-даване с подобни типове в игралните зали или на още по-лоши места, които една дама не бива дори да споменава. Като се замисля, би трябвало да пожертвам доброволно пет жълтици, за да предпазя Хариет от грешка с фатални последици. Щом се върне от лова, ще й обясня какъв е истинският ти характер и ще трябва да си предоволен, ако те удостои довечера поне с поглед.

Катрин отметна дългите си руси коси, прошумоля покрай Деймиън и заизкачва гордо стълбището. Той я последва до първото стъпало, сложи ръка върху резбования махагонов парапет и се възхити засмян на великолепното й отстъпление. Заплахата не го стресна, та нали тя беше използвала всички възможни средства, за да го събере с Хариет Чалмърс, защото в противен случай той би могъл да забележи твърде късно, че се е превърнала от невзрачно момиченце в прекрасна млада жена. Това, което Катрин не подозираше, беше силата на тяхната връзка, прекрачила отдавна границите на флирта. Само защото в Роузууд Хол се бяха събрали толкова много гости, трябваше да престане да се промъква тайничко в стаята на своята любима, настанена временно поради липса на място, при Катрин.