Марша Кенъм - Сърце в опасност

— Ще ви отхапе пръстите — предупреди го тя.

Той се поколеба за част от секундата, но после загали внимателно животното, което издуваше плахо ноздри. За огромно учудване на Катрин милувката явно му харесваше. Впримчена между кобилата и мъжа, тя виждаше съвсем отблизо широките му гърди. Беше облякъл ризата, но не я беше закопчал и видът на коравите му мускули и гъстите тъмни косми съвсем не беше успокоителен. Сърцето й биеше учестено, когато вдигна леко очи и спря поглед на квадратната челюст и широката чувствена уста. Въпреки ужасното му държане, дълбокият глас издаваше култура, резултат от добро възпитание. И отблизо очите му бяха черни като въглени, а бездънните им дълбочини сякаш криеха мрачни тайни и опасни страсти. Над тях се извиваха черни вежди, едната раздвоена от тънък бял белег, придаващ на арогантния израз на лицето му нещо заплашително. Докато галеше кобилата, ръката му докосна случайно рамото й и тя цялата се сви, сякаш мимолетният допир я опари.

— Извинете — каза тя саркастично, — но това е моят кон и освен това сте на моята поляна, тъй че бих ви предложила да изчезнете най-сетне оттук.

Той вдигна развеселен вежда.

— Ами ако предпочета да остана?

Катрин си пое дълбоко дъх.

— Тогава ще ме принудите да ви кажа, че сте особено нагъл закононарушител и че не съм имала досега нещастието да срещна толкова недодялан и безскрупулен човек. Освен това ми е ясно, че имате намерение да бракониерствате, въпреки че още не сте успели да осъществите замисъла си.

Той пристъпи още по-близо, вперил предизвикателно поглед в деколтето й.

— Не съм в настроение да бракониерствам, уважаема госпожице — измърмори той. — Но междувременно ми минаха други глупави мисли през ума.

Тя отстъпи стреснато крачка назад и се блъсна в кобилата си. Той сложи две ръце на шията на коня, тъй че тя да се озове в плен между тях, и пристъпи вече съвсем плътно до нея. Тя долови миризмата му на пот, видя проблясващите водни капчици в косата му и влажната риза, залепнала за широките рамене. Главата й едва стигаше до брадичката му и тя се усети изведнъж мъничка, слаба и уязвима.

— Ако не желаете да си отидете, ще го сторя аз — изпелтечи Катрин, смаяна, че вече не владее положението. Никой мъж в Дерби не би се осмелил да се държи така с нея! Обикновено всеки биваше тутакси покорен от положението и хубостта й, пък и като дъщеря на член на парламента тя имаше право на уважение и почит. В края на краищата не беше някое слугинче, което да си позволят да сплашват. Как смееше този непознат чужденец да й говори с такъв тон, да я зяпа така и да се приближава толкова близко до нея!

И все пак, като го погледна в черните очи, разбра, че този мъж е способен, стига да пожелае, да прекрачи куп правила на добрия тон. Въпреки хубавото облекло и изискания език, в него имаше нещо диво и необуздано, нещо… нещо греховно, от което сърцето й лудо заби, а кръвта й кипна.

Преглътна с мъка.

— Ако искате пари, ще трябва да ви разочаровам — не нося нищо скъпо.

Белите му зъби проблеснаха и тя усети горещия му дъх на слепоочието си.

— Тъй значи, вече не съм бракониер, а разбойник! Не зная дали трябва да се почувствам поласкан или обиден.

— Но м-моля ви, аз…

— Освен това не мога да се съглася с вас, че не носите нищо скъпоценно. — Той изгледа тялото й с погледа на познавач. — Какво по-примамливо от тиха гора, мека постелка от борови игли и едно наперено младо създание, на което една сурова лекция на тема житейски реалности би принесла само полза.

— И вие смятате, че можете да ми изнесете тази лекция?

Ироничната й забележка го разсмя още повече и на брадичката му се очерта трапчинка.

— С удоволствие се поставям на ваше разположение, уважаема госпожице!

Златен кичур погали шията й и Катрин чак сега забеляза, че дългите му пръсти си играят с къдриците й. Тя се опита да се дръпне, но ръката му се озова изведнъж на брадичката й, той завъртя лицето й наляво и надясно, сякаш искаше да изучи подробно кожата и косата й на ярката слънчева светлина, а тя беше принудена в това време да не сваля очи от него.

Студени тръпки на уплаха полазиха по гърба й, усети се сякаш цялата скована.

Тъмните очи се впериха в разтворената яка на блузата, внушаваха й чувството, че той смъква коприната, лена и дантелите от тялото й. Хипнотизирана от погледа му, не можеше даже да затвори очи и ужасена си даде сметка, че сега е изцяло във властта му. Ако извика, той просто ще й затвори устата и ще е безнадеждно да се бори с този напращял от сила мъж. Той можеше лесно да я повали на тревата и стига да пожелае, да я изнасили.