Дийн Кунц: Не бой се от нищо

В кухнята се носеше ухание на пица и кучето погледна с копнеж към фурната.

— Ще получиш дяла си — уверих го аз. — А сега тичай за обувката.

Орсън тръгна към хола и Боби се обади:

— Чакай малко, приятелче.

Кучето го погледна в очакване.

— Не коя да е обувка. И не коя да е мокасина. А лява обувка.

Орсън изпръхтя, сякаш искаше да каже, че това усложнение е незначително, и се запъти да изпълни задачата.

Блестяща стълба от светкавици свърза небето и водите на Тихия океан, сякаш предизвести за слизането на архангели. Последвалата гръмотевица разтърси прозорците и отекна в стените на вилата.

По нашето крайбрежие с умерен климат бурите рядко са придружени от такива пиротехнични ефекти. Явно ни е дошъл редът за по-големи сътресения.

Сложих на масата кутия пържени картофи с червен пипер, картонени чинии и подложки, на които Саша постави пиците.

— Мънгоджери — каза Боби.

— Това е име от книга със стихове за котки.

— Звучи претенциозно.

— Напротив, много е сладко — възрази Саша.

— Пухи — рече той. — Ето, това е име, подходящо за котка.

Вятърът се усили и засвири в стрехите. Капакът на отдушника на покрива изтрака. Не бях сигурен, но ми се стори, че в далечината чух налудничавите викове на стадото.

Боби протегна ръка, за да премести пушката, която беше на пода до стола му.

— Пухи или Писана — каза той. — Това са типични котешки имена.

Саша наряза пицата с чушки на малки парчета и я остави да се охлажда за Орсън.

Кучето се върна. Носеше мокасина. Даде я на Боби. Беше лява.

Боби занесе обувката до кошчето за отпадъци и я пусна вътре.

— Не че си я олигавил — обърна се той към Орсън, — но вече не смятам да си слагам тези обувки.

Сетих се за плика от оръжейния магазин на Тор, който беше на леглото ми, когато предишната нощ бях намерил пистолета. Беше малко влажен и осеян със странни вдлъбнатини. Слюнка. Следи от зъби. Орсън бе сложил пистолета там, където със сигурност щях да го намеря.

Боби се върна до масата, седна и се вторачи в кучето.

— Е, и?

— Какво?

— Знаеш какво.

— Трябва ли да го кажа?

— Да.

Той въздъхна.

— Имам чувството, че огромна монолитна вълна е минала през главата ми и е изсмукала мозъка ми, докато се отдръпва.

— Стана известен — казах аз на Орсън.

Саша вееше с ръка над пицата за кучето, така че сиренето да не е горещо и да не залепне на небцето му и да го опари. После сложи картонената чиния на пода.

Орсън удари с опашка по краката на масата и столовете и се залови да покаже, че високата интелигентност не е задължително съвместима с изисканите маниери на хранене.

— Маца — рече Боби. — Обикновено котешко име. Маца.

Докато ядяхме пица и пиехме бира, трите трепкащи пламъка на свещите ми осигуряваха достатъчно светлина, за да прегледам жълтите страници, намерени в градината. Баща ми бе написал сбит разказ за дейността в Уайвърн, за неочаквания развой, който спираловидно бе прераснал в катастрофа, и за степента на участие на майка ми. Макар че татко не беше учен и само можеше да преразказва — предимно с обикновени думи — онова, което бе чул от мама, документът съдържаше богата информация.

— „Малък куриер“ — рекох аз. — Така отговори Стивънсън, когато го попитах какво го е накарало да се промени. „Момче, което не искаше да умира.“ Той говореше за ретровирус. Явно майка ми е разработвала теоретично нов вид ретровирус… с избирателна способност за ретротранспониране.

Вдигнах глава. Саша и Боби ме гледаха озадачено.

— Орсън вероятно знае за какво говориш, братко, но аз не съм завършил колеж — каза Боби.

— Аз пък съм дисководеща — рече Саша.

— При това добра — отбеляза той.

— Благодаря.

— Макар че пускаш твърде много песни на Крис Айзък — добави Боби.

Този път светкавицата не слезе от небето, а се спусна стремглаво и бързо като ярко пламтящ експресен асансьор, пренасящ силно запалими експлозиви, които експлодираха, щом се тресна в земята. Целият полуостров сякаш подскочи. Къщата се разтресе и по покрива затропа дъжд като порой от отломки от взрив.

Саша погледна през прозореца и каза:

— Може би дъждът няма да им хареса и ще си отидат.

Бръкнах в джоба на якето си, което беше окачено на стола, и извадих пистолета. Сложих го на масата, откъдето можех да го грабна по-лесно и използвах номера на Саша със салфетката, за да го скрия.

— Предимно в клинични тестове учените лекуват много заболявания — СПИН, рак, наследствени увреждания — с различни генни терапии. Идеята е, ако пациентът има дефектни гени или изобщо му липсват някои гени, да заменят увредените с правилно функциониращи копия или да добавят липсващите, които да подсилят клетките в борбата срещу болестта. Има окуражителни резултати. Нарастващ брой скромни успехи. Но и провали. Неприятни изненади.