Бинка Пеева - На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

През годините, в които бяха близки, обиколиха сума градове и села в странни комбинирани командировки. В София най-често се приютяваха в гарсониерата на сестра му или у един негов приятел. Един-два пъти ходиха у тях, жена му беше в дълга командировка, но Евгения предпочиташе гарсониерата на Катето. Винаги си пускаха „Човек дава имена на животните“ на Боб Дилън, омагьосваше ги като мантра. Сексуалната им жажда не надвишаваше един-два акта месечно (един на два месеца?), но повече от секса ги сближаваха дългите, съвършено нестандартни разговори, с които се забавляваха в чуждото легло. Петьо беше неизчерпаем и обсебващ събеседник, винаги разпален, емоционално изследващ предмета на разговора. Карали се бяха много пъти в редакцията за работа, но един-единствен път по други теми — и то дали е поет Недялко Йорданов. Според Петьо (и той бургазлия), Бургас е родил един поет — само Христо Фотев влизаше в тая висша категория.

Веднъж Петьо тръгна за Америка и тогава Евгения му подари малката книжка на Лангстън Хюз — Тихата /хладна река/ ме помоли за /целувка…. Сам /като бутилка уиски/ на маса без човек… Няма часовници по стената /няма време /няма сенки /които от изгрев /до залез /да оставят по пода следа. /Няма светлина, /нито мрак /зад вратата. /Няма врата!… Обожаваха Лангстън Хюз. От Америка й донесе забавна шарена рокля с ластици, която тя носи цяло лято и все се чудеше как ли я е укрил от жена си.

Когато тръгна в отпуска, за да роди второто си дете, чу от него едни от най-важните думи в живота си: няма заменими хора.

Тя усещаше, че Петьо, също като нея, е жаден за цялата нежност на света, но никога не бе успял да я намери концентрирана в една връзка, в един човек. Тогава бяха живи майка му и баща му — много възрастна двойка, и двамата писатели, толкова видимо влюбени един в друг на своята преклонна възраст.

Знаеш ли, каза й Петьо веднъж, те са изключителни, винаги са били така, никой от тях не е изневерявал на другия. Знаеш ли, според мен те просто са си били достатъчни един на друг.

Сигурно, отвърна му тя, колкото да не мълчи, защото не го разбра напълно.

Факт е, че двамата му родители умряха в рамките на няколко месеца.

Много по-късно щеше да проумее какво означава някой да ти е достатъчен.

С Петьо не се разделиха, само престанаха да се любят, постепенно. Понякога си приказваха надвечер в неговия кабинет, но не беше вече същото, макар че зеленикавите му очища пак я гледаха с обич и често с порив я притискаше до вратата в дълга, дълбока целувка. Той остаряваше и това бе тъжно през повечето време и неприятно, когато го прихванеха неговите нерви плюс следобеден махмурлук и започваше да крещи на околните, но никога на Евгения.

После тя напусна вестника, той остана, смениха се политическите началници, Петьо не успя да се приспособи към промените и много скоро умря. Преди да навърши шейсет и четири. Отведнъж.

Така умря и Татко, само че насън. Преди да навърши шейсет и четири.

Отведнъж.

Мъжът се прибира. По неговите световни критерии рано. Той е много, много уморен.

Той е съсипан от абсолютно световните грижи, които му се струпват всеки работен ден (нощ?).

Той няма други грижи, освен световни, и други интереси извън благото на човечеството.

Това е много, много уморително.

Затова той не поглежда никого, не задава никакви въпроси (знае всички отговори), иска аспирин (да му разтворят) и антистенокардин, съобщава, че не е гладен, влиза в банята замалко, изхвърля на пода в кухнята наръч мръсни дрехи, нарежда да се пази тишина, и тръшва вратата на спалнята.

Домът тачи всичките му желания и нужди.

Мъжът е снизходил да се прибере (кога ли пак ще се случи) и спи.

Нищо по-заспало от заспал мъж.

Завеса.

Мъжът се е събудил. По неговите световни критерии рано. Той благосклонно се е прибрал някъде на разсъмване, преспал е два-три часа и даже е успял да отвори очи, преди да излязат. Опънал се е в леглото и наставлява. Детето изми ли си зъбите. Да. Да закуси.

Закусило е. Да се изпишка. Изпишкало се е.

Изрежи му ноктите. Изрязани са от снощи.

Обади ли се най-после на (Филип, Драган, Петкан…). Една работа не се ли свърши навреме, никога не се върши. Кажи, ако няма да я свършиш. Под леглото има прах, всеки път като се прибера. Нали щеше да викаш (чистачка, един майстор, втори майстор, трети майстор…). Как така си си оправила пералнята сама. Този хладилник пак мирише, кажи, ако няма да го миеш, да го измия аз. Докога ще се мотаете, закъснявате за градината.