Шарлейн Харис - Мъртви за света

Прибирах се от работа и открих бележката, залепена на входната ми врата. Дневната смяна в „Мерлот“ приключваше в късния следобед, но към края на декември се мръкваше рано, така че Бил, бившето ми гадже — имам предвид Бил Комптън, или Вампира Бил, както го наричат повечето редовни клиенти на „Мерлот“, — я беше оставил преди по-малко от час. Той не може да става от ковчега си преди залез-слънце.

Не бях виждала Бил от цяла седмица, а раздялата ни не беше от най-приятните. Но щом докоснах плика и видях името си, изписано върху него, сърцето ми отново се сви от мъка. Сигурно ще си помислите, че това е първата ми любовна раздяла за целия ми двайсет и шест годишен живот.

И няма да сгрешите.

Нормалните мъже не проявяват никакъв интерес към чудати девойки като мен. Хората разправят, че не съм наред с главата, още откак тръгнах на училище.

И са прави.

Не че не ми налитаха от време на време в бара. Все пак изглеждам добре и когато се напият, мъжете забравят предубежденията си относно моите странности и вечната ми усмивка.

Но Бил е единственият, с когото съм имала интимна връзка. Ето защо понесох толкова тежко раздялата си с него.

Влязох в кухнята направо с палтото — свалих единствено ръкавиците, — настаних се зад старата си издраскана маса и чак тогава отворих плика.

„Скъпа Суки, исках да дойда и да си поговоря с теб, след като се посъвземеш от неприятностите, които преживя наскоро.“

Неприятности? Тези ги разправяй на задника ми. Синините ми в крайна сметка избледняха, но коляното продължаваше да ме боли всеки път, когато излезех на студа, и едва ли някога щеше да се оправи напълно. Сдобих се с всичките си телесни травми, докато спасявах неверния си възлюбен, пленен от група вампири, в това число и бившата му тръпка Лорена. Все още не мога да проумея кое точно го бе накарало да хукне подире й в Мисисипи още след първото й щракване с пръст.

„Може би имаш много въпроси относно случилото се.“

Тук си дяволски прав.

„Ако искаш да говорим очи в очи, ела до входната врата и ме пусни да вляза.“

Ха! Това изобщо не го очаквах. Колебах се в продължение на минута. Макар че вече му нямах никакво доверие, в крайна сметка реших, че Бил не би ме наранил физически. Запътих се към входната врата, отворих я широко и извиках:

— Добре, влизай.

Той веднага се появи иззад дърветата край поляната, насред която се намираше старата ми къща. Сърцето ми болезнено се сви при вида на познатата широкоплещеста фигура. Фермерският живот, който водеше в съседния имот, не му позволяваше да натрупа тлъстини, а времето, прекарано на фронта по време на Гражданската война преди смъртта му през 1870 г., го бе направило здрав и корав мъжкар. Бил имаше тъмнокестенява коса, вчесана гладко назад, също толкова тъмни очи, а носът му наподобяваше гръцка ваза. Изглеждаше точно като в деня на последната ни среща и никога нямаше да остарее.

Поколеба се за миг пред вратата, но аз му бях дала позволението си и отстъпих встрани, за да мине. Той прекрачи прага и влезе в безупречно чистата ми всекидневна, обзаведена със стари, удобни мебели.

— Благодаря — каза той с хладния си, спокоен глас, от който все още ми се подкосяваха краката. Много неща не вървяха помежду ни, но в леглото си пасвахме като мед и масло. — Исках да поговоря с теб, преди да замина.

— Къде заминаваш? — попитах аз възможно най-спокойно.

— Перу. По заповед на кралицата.

— Още ли работиш по твоята… хм… база данни? — почти нищо не разбирах от компютри, за разлика от Бил.

— Да, трябва да свърша още малко работа. Имам насрочена среща с много стар вампир от Лима, който разполага с огромно количество информация за нашата раса на техния континент. Смятам да разгледам и забележителностите по време на престоя си там.

В качеството си на любезна домакиня трябваше да предложа на Бил бутилка синтетична кръв, но старателно потиснах този свой порив.

— Сядай — казах хладно и кимнах към дивана, а после се настаних на съседното кресло. Помежду ни увисна неловко мълчание, което ме накара да осъзная истинските мащаби на собственото си нещастие.

— Как е Буба? — попитах най-сетне.

— Замина за Ню Орлиънс — каза Бил. — От време на време кралицата го вика при себе си. А и през последния месец той се мота твърде често наоколо с риск да го видят твърде много хора. Скоро ще се върне.