Бинка Пеева - На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

Вечер се подаряват хризантеми,
а на обед кокичета.
Не се потапят във вино.
Те
не обичат.

Не се поставят в една и съща ваза —
не защото са различни
по цвят, мирис и големина.
А защото е невъзможно.
Хризантемите умират от слана —
кокичетата от сняг се раждат.

Какво му остава на човек
да направи с двата букета?
Да ги разхвърля по паркета.
Да легне между тях.
Да ги снима.
Или просто да ги гледа.

Господи, каква красива градина.

РАЗХВЪРЛЯНО
тясно,
и мръсно място.
Но тук сме били щастливи.
Не през цялото време,
ясно.

Но сме били живи.

Животът
почти
е избягал от тука.
Полужива съм също.
Не знам къде е отишъл,
уви.

Не е в новата къща.

ПЕТЪК, СЪБОТА, НЕДЕЛЯ
се отделят
и се изскубват
като плевели.

Понеделникът
се опва между два чифта очи,
за да не личи, че зад него зее рана
(виж, почти не личи).

Върху вторника се мята забрана.
Разрешено е само блъскане в мрежата.

Нежно
срядата се разделя
на дванадесет часа
плюс нула.
В сряда може да се долови безбрежното.
В океана на срядата
не е важно дали си жертва или акула
(не е съществено за подбора на естеството).
Защото
при взаимното поглъщане
никой не може да победи.

Както и преди,
идва четвъртък.
В четвъртък се оплиташ докрай.

Има ли връщане.
Има ли връщане.
Познай.

ДА ПРИБЕРЕМ
снимките
да свием знамената
фанфарите на любовта
са неми вече

СПРЯ
асансьорът
на моето желание
Дъхът ми
спря
от умора
Не те очаквам вече
Не мога да споря
Нямам сили
да те обичам
Застани далече
На разстояние

ВИЖ
руините на любовта
Постой за малко сред развалините
Не всичко съм срутила аз сама
И ти го знаеш

(Помълчи, де)

Дисбаланс, дисхармония…
Мога още твои диагнози да сложа, но
и без това се движа по острието на ножа,
така че — без никаква ирония! — по-добре
да се балансирам
хармонично
от двете страни на острието,
където
може и да ми изтече кръвта,
но от двете половини на разцепеното си тяло
ще опитам да слепя нещо цяло
не съвсем мое, но по-здраво —
заради стоманата през средата.
Едно цяло,
защитено отлично
от дисхармония и дисбаланс
понеже двете половини на това странно
аз
няма да се докосват, да се виждат, да се усещат
те изобщо няма да се срещат —
освен ако някой не махне ножа.
Този някой, който го е сложил.
Не аз.

НЯКОЙ
е изтеглил
ножа
от сърцето
бликнало е
нещо
вероятно
кръв
възможно е
да е отрова
или вино
или просто
въздухът
свисти
и
създава
илюзии.

Тънък, белозъб, къдроглав.
Не звучи лошо.
Няма да ти слагам крила —
слава Богу, не носиш.

Мъчиш се да изглеждаш
по-голям с десет години.
Поглеждаш изпод вежди —
добре, от мене да мине.

Само не се преструвай,
моля те,
на безразличен.
Влюбен си, да ти кажа…
И аз, като че ли.

Аз пък какво започнах
изведнъж да ти правя портрет.
Сигурно от невъзможност
да видя теб.

Обичам
часовете
когато те няма
Обичам
дните
когато те няма
Обичам
да те няма

Изчерпана съм
Дъното ми прозира
Нямам мечта за утре
Нямам любов за вчера
За днес да не говорим
Нямам и спомен
за някога
да съм била
щастлива

Капчуците капят
Още малко
Още малко
И ще ни мине всичко
което студено болеше
и беше
рана от любов