Бинка Пеева - На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

БЯГАЙ
от моята мрежа.
Аз съм
леплив инсект.
Аз ли залепвам,
към мен ли залепваш…
Няма живот за теб.

Няма
живот без тебе.
Няма
живот без мен.
Аз ли те сграбчвам,
мене ли сграбчваш…
Никой не е пощаден.

Никой
не ще пощада.
Иска си
своя враг.
Аз ли те тласкам,
ти ли ме тласкаш…
Ще се разбием ли пак?

НЕ ТРЯБВАШЕ
да ми разбиваш
душата.
Такива остри
парчета стърчат
сега.
В чудо се виждам
аз самата
как да не се
убода.
Как да не порежа
най-близките си —
те не се пазят от мене.
Как да разнасям
непрекъснато
това опасно бреме.
Не трябваше
да ми разбиваш
душата.
На парчета е по-лесно
друг да я вземе.

Не защото заспиваш съвсем
ненавреме.
Не защото ме щипеш по дупето
самодоволно.
Не защото нахално ме караш да съм
послушна.

Не защото си бреме.
Не защото съм птица волна.
Не защото ми е задушно.

Не си тръгвам навъсена.

Просто е късно.

ДЪЖДЪТ
се роди внезапно.
Нямаше
никакви признаци.
Беше
тихо, ясно,
беше полулято.
И (забравих)
беше през нощта.
Под прозореца
минаваха влюбени,
шепнеха,
а аз ги подслушвах.
Дъждът
също пошепна.
Нещо.
Думи съвсем неразбрани.
Като милувка на аерогара.
Капките
даже не стигнаха
до напрашения тротоар.
Спряха в листата на явора.
Дъждът свърши.
Умря.

Както си заспал подпрял буза
с полуотворени устни и подбелени очи
полуземите полупусти ужнасън пресечи
разхвърляй по тях ужас.

Метни камъните от своята пазва
по жадните змии на верните приятели
от прашната хралупа изритай гадателя
нищо да не предсказва.

През цялото време не забравяй
че най-хубавото предстои
да полееш с гориво
ако нещо изглежда живо
да му драснеш кибрит
един прекрасен край.

Уж насън после тръгни обратно
Стисни устни отвори очи
хвани ръката ми и прескочи.
Вече си тук вероятно.

Замърляхме я
затъпкахме я
разпарчедосахме я
и я провесихме
връз порутените балкони
на мръсния град.

Парцалите дълго се вееха
избледняваха
изтъняваха
докато излиняха напълно.

Всеки можеше да си обърше
пода с тях.

Мнозина се чудеха
за какво са ни повече тия дрипи.
Защо не ги смачкаме на топка
и да ги мушнем в близката кофа.

Ние също се чудехме.

НЕ МОЖЕ
душа да се счупи
на две половини.

Една половина
е цяла половина.
Счупената душа
е развалина.

Не можеш да й сбереш
отломките
да я настроиш наново.
Не можеш да й слепиш
трошляците.
Няма с какво.

Отначало ги чакаме с любов.
После чакането става омразно.
След това ги чакаме с омраза.
Накрая ги чакаме от омраза.

Омраза от пръв поглед.
Стара омраза ръжда не хваща.
Намразих те тъй искрено, тъй грешно —
дано не те намрази друг така.

Още е лято.

Още съм млада.

Още обичам.

Днес е различно.

Утре ще видим.

Погледни в огледалото
какво виждаш

Една не много стара жена
една не много умна жена
една не много жива жена

Запази спокойствие
тя
не те вижда

ТОЛКОВА
свежо
мирише вън
че просто
дъхът ми спира.

След тоя дъжд
почти в полусън
не остана
мръсна диря
нито от кучешки екскременти
нито от човешки думи.

Всичката помия
от живота ни сбъркан
се оттече в канала на времето.

Ала нещо все още
лепне помежду ни
една обледена молекула любов.