Ли Чайлд: По-добре мъртви

version="1.0" encoding="utf-8"?> thriller Ли Чайлд http://www.leechild.com 20798 Эндрю Чайлд 331390 По-добре мъртви

Джак Ричър никога не бяга от проблемите. А на един празен път в Аризона го очаква много сериозен проблем. В дърво близо до границата с Мексико се е забил стар джип. Жената вътре изглежда мъртва. Или пък не е? В жестоката жега на пустинята нищо не е такова, каквото изглежда.


Няколко минути по-късно Ричър се насочва към близкия град който определено е виждал и по-добри времена. До него седи Микаела Фентън. Тя е агент на ФБР и е инсценирала катастрофата за да се опита да открие своя брат близнак, който се е забъркал с опасни хора. Лидерът им е пуснал дълбоки корени в града и го управлява от сенките. Ричър ще трябва да направи невъзможното за да се срещне с него. А да получи отговор на въпросите си ще му бъде още по-трудно. Защото хората в това враждебно място по скоро биха умрели, отколкото да разкрият тайните си.


Но те не знаят, че застане ли Джак Ричър срещу тях, по-добре да са мъртви.

A Jack Reacher Novel – #26
Digging graves had not been part of my plans when I woke up that morning.
Reacher goes where he wants, when he wants. That morning he was heading west, walking under the merciless desert sun – until he comes upon a curious scene. A Jeep has crashed into the only tree for miles around. A woman is slumped over the wheel.
Dead? No, nothing is what it seems.
The woman is Michaela Fenton, an army veteran turned FBI agent trying to find her twin brother, who might be mixed up with some dangerous people. Most of them would rather die than betray their terrifying leader, who has burrowed his influence deep into the nearby border town, a backwater that has seen better days. The mysterious Dendoncker rules from the shadows, out of sight and under the radar, keeping his dealings.
He would know the fate of Fenton’s brother.
Reacher is good at finding people who don’t want to be found, so he offers to help, despite feeling that Fenton is keeping secrets of her own. But a life hangs in the balance. Maybe more than one. But to bring Dendoncker down will be the riskiest job of Reacher’s life. Failure is not an option, because in this kind of game, the loser is always better off dead.

Непознатият зае позиция под уличната лампа точно в единайсет часа вечерта. Уговорката беше такава.

Бяха му обещали, че лесно ще открие мястото, и не го бяха излъгали. Това бе единствената лампа наоколо, която работеше. Тя се издигаше в далечния край на парцела, на около два метра от металната ограда, която разделяше Съединените щати от Мексико.

Непознатият бе сам. И невъоръжен.

Уговорката беше такава.

Колата се появи в 11:02. Тя се движеше точно по средата на продълговатото пространство, оформено от строените в две редици гаражи. Те също бяха изработени от метал. Покривите им бяха изкривени от слънцето. Стените им бяха ожулени от пясъка. Пет гаража отдясно. Четири отляво. Плюс ръждивите останки на още един, разпръснати на три метра встрани, сякаш нещо в него бе експлодирало преди години.

Колата се движеше с включени дълги светлини, което затрудняваше определянето на производителя и модела. И скриваше пътниците вътре. Шофьорът спря на четири-пет метра от непознатия, като натисна рязко спирачките. Автомобилът се заклати върху износените си амортисьори и вдигна нисък облак от прахоляк и песъчинки. Предните врати се отвориха. И двете. Появиха се двама мъже.

Уговорката не беше такава.

А после се отвориха и двете задни врати. Появиха се още двама мъже.

Уговорката определено не беше такава.

……

Четиримата спряха за миг и огледаха непознатия. Бяха предупредени да очакват едър тип и този наистина бе такъв. На ръст бе метър и деветдесет и три. Тежеше сто и десет килограма. Имаше гръден кош като двукрилен гардероб и длани като кофи на багер. Външният му вид бе доста занемарен, мърляв дори. Косата му бе невчесана. Не се беше бръснал от няколко дни. Дрехите му изглеждаха евтини и май не бяха неговият номер. Единственото изключение бяха обувките му. Непознатият приличаше на нещо средно между клошар и неандерталец. Едва ли щеше да липсва на някого.

Шофьорът пристъпи напред. Той бе поне пет-шест сантиметра по-нисък от непознатия и двайсетина килограма по-лек. Облеклото му се състоеше от черни джинси, черна тениска без ръкави и боти, които приличаха на армейски. Главата му бе бръсната, но лицето му бе скрито зад буйна брада. Останалите последваха примера му и се наредиха до него.