Ли Чайлд: По-добре мъртви

– Това си е негов проблем. Давам му много по-голям шанс, отколкото той е дал на онези двеста четиресет и един морски пехотинци, които загинаха в Бейрут в онзи ден.

Кадилакът на Дендонкър спря пред вътрешния портал. Телефонът ми показа, че съм получил отговор на обаждането. Металната врата се плъзна настрани. Отворът стана достатъчно голям, за да мине колата на Дендонкър. Тя обаче не помръдна от мястото си. Миг по-късно угаснаха стоповете ѝ. Колата потегли бавно със скоростта на пешеходец. После засвири клаксонът ѝ. Кадилакът зави леко наляво. И се блъсна в най-близкия стълб на оградата.

Клаксонът продължи да свири.

– Искаш ли да провериш? – попита Фентън. – За да си сигурен? И да потвърдиш, че Дендонкър наистина е добавил Ви Екс към дима?

Поклатих глава.

– В никакъв случай. Купето на колата не се затваря херметически. Дендонкър получи това, което заслужаваше. Нямам никакво намерение да се присъединя към него.

За последен път видях Микаела Фентън половин ден по-късно. Срещнахме се на шосето, което водеше извън града. Бях пеша. Тя беше с джипа си. Подмина ме, след което зави рязко наляво. Блокира пътя ми. Предната ѝ броня спря на косъм от ствола на едно дърво. Грозен, разкривен ствол, останал почти без листа. Но все пак това бе единственото дърво на много километри наоколо.

– Тръгна си, без да се сбогуваш – каза Фентън.

– Всички спяха – свих рамене аз.

– Опитах се да ти звънна.

– Вече нямам телефон. Изхвърлих го в едно кошче.

– Предположих. Затова реших да те потърся. Прецених, че ще тръгнеш именно по този път.

– Той е единственият, който води извън града.

– Не си се отказал да стигнеш до океана, нали?

– Няма да спра, докато не стигна там.

– Някакъв шанс да промениш решението си?

Поклатих глава.

– В такъв случай искам да ти благодаря. Майкъл също.

– Той дойде ли в съзнание?

– Да. Много е отпаднал, но вече говори.

– Каза ли какво е онова, което Дендонкър така отчаяно се опитваше да вземе?

– Майкъл го определи като своя застраховка. Става въпрос за книжка с кодове, която показва какво има във всеки снаряд от склада на Дендонкър. А Дендонкър се е нуждаел от нея, за да извлече максимална печалба от продажбата на снарядите.

– Къде я е скрил?

– На футболното игрище в училището. Майкъл сподели, че я навил на руло и я пъхнал в напречната греда на едната врата.

– Много умно.

– Има и още нещо. Позвъних на Соня. Тя дойде. И знаеш ли какво? Допадна ми. Може наистина да ми стане снаха. Най-малкото, не бих имала нищо против.

Замълчах си.

Фентън наклони глава настрани.

– Няма ли да останеш поне още един ден?

– Няма смисъл. Ще ти писне от мен след десет минути. Ще ме молиш да си тръгна.

– Съмнявам се.

– Може би си права – казах аз, обърнах се и тръгнах по пътя. – Най-вероятно ще ме застреляш.