Ли Чайлд - По-добре мъртви

Дендонкър вдигна ръце, сякаш те можеха да го предпазят от куршумите. Сграбчих го за китката и го замъкнах към шведската стена. Принудих го да коленичи. Хванах го за тила и го бутнах, докато лицето му не се озова на сантиметър от това на Мансур.

– Хубаво си помисли – казах аз. – Така ли искаш да свършиш?

– Купих отпечатъка – призна Дендонкър и се дръпна по-далече от тялото на Мансур. – Отне ми години. И купища пари. Но в крайна сметка открих човек, готов да предаде Халил.

Позволих на Дендонкър да се изправи.

– Как се сдоби с отпечатъка?

– Използвах една от жените, които работеха за моята кетърингова компания. Дадох ѝ пари. Изпратих я в Бейрут. Тя се върна с отпечатъка върху специална лента. Беше свален от стъклена чаша. Лесно го прехвърлихме върху транспондера.

– Кога стана това?

– Преди няколко седмици. – Дендонкър посочи Фентън. – Затова я наех. Трябваше да изпратя две жени. Едната остана в Бейрут. Беше част от сделката.

– А тя знаеше ли го предварително? Жената, която остана?

– Разбира се, че не. Нито пък онази, която се върна. Тя реши, че става въпрос за нещастен случай.

– Какво се случи с другите жени? Доколкото знам, за теб са работили шест стюардеси. Или пет, ако не броим Фентън.

– Една от тях заговорничеше с Майкъл. Тя избяга. Две идват с мен. Останалите две ще… ще се пенсионират.

Долових движение с периферното си зрение. Беше Фентън. Тръгваше към изхода. Както се бяхме разбрали.

– Използвал си пръстовия отпечатък, за да натопиш Халил – казах аз. – Той няма нищо общо с бомбата.

Дендонкър кимна.

– Но Халил се е опитвал да те убие. Между вас има някаква вражда.

Дендонкър кимна отново.

– Затова оглеждаш телата на всички, които се опитват да те ликвидират. А не защото си параноик.

– Халил редовно изпращаше наемни убийци. Надявах се един ден да дойде лично. И да се провали. Тогава щях да бъда свободен.

– Каква е причината за тази вражда?

Дендонкър облиза устните си.

– Бащата на Халил ме обвини за смъртта на другия си син. Халил реши да ми отмъсти, когато баща му почина.

– Братът на Халил е загинал. Шофирал е камион бомба.

– С неговия баща бяхме конкуренти. Аз бях млад. Амбициозен. Търсех бърз начин да се издигна в организацията. Той стоеше на пътя ми. Реших, че загубата на сина му ще пречупи духа му. Ще го накара да отстъпи. И аз ще запълня празнината. – Дендонкър сви рамене. – Сгреших. Случилото се го направи по-силен. По-непоколебим.

– Накарал си сина му да шофира камиона бомба?

– Не съм го накарал. Просто го подтикнах към това решение.

– Не мисля, че баща му е направил подобно разграничение.

Дендонкър поклати глава.

– Видял си възможност да се отървеш от Халил. Това ли беше целта на цялата операция?

– Точно така. Това бе единственият начин да си върна свободата.

– Мисля, че си планирал и реализирал всичко на три етапа. Първо, накарал си Майкъл да ти направи бомба. Фалшива бомба. Оставил си я на място, където непременно да бъде намерена. В нея е имало джипиес чип, който да потвърди, че бомбата се намира в ЦАТВУ. Но тя е имала и транспондер. Знаел си, че специалистите там ще проучат всеки детайл. Ще го опишат. Ще го съхранят.

Дендонкър кимна.

– Вторият етап е включвал камиона бомба, който е трябвало да пристигне в ЦАТВУ и да бъде задействан от транспондера в бомбата на Майкъл.

Телефонът в джоба ми избръмча. Което ми подсказа, че Фентън е открила в джипа на Дендонкър това, което търсеше.

Дендонкър кимна отново.

– Един въпрос. Как намери камион бомба?

Дендонкър сви рамене.

– Как човек намира каквото и да било? С пари.

– Добре, да си представим, че камионът се бе взривил. И бе сринал със земята ЦАТВУ. Следва третата фаза. Ченгетата откриват димната бомба. Тя е изработена по същата технология. Но в нея има още нещо. Пръстов отпечатък на Халил.

– Точно така трябваше да стане.

– Но първият транспондер не е взривил камиона бомба.

– Не. А трябваше да го направи. Нямам представа какво се е случило.

Усмихнах се. Изкушавах се да му кажа, че транспондерът не е бил повреден или нещо подобно. Но и не е имал никакъв шанс да задейства бомбата. Защото Фентън го е унищожила още преди седмици. Но се сдържах. Не исках да се отклонявам от целта. Трябваше да науча отговорите на още няколко важни въпроса. Затова продължих:

– Защо се опита да спреш димната бомба? Защо не искаше тя да попадне в ЦАТВУ и транспондерът ѝ да довърши започнатото?

– Димната бомба разполагаше със същия транспондер, който щеше да задейства камиона бомба. Така е. Но не исках да рискувам да прахосам отпечатъка.