Не казах нищо.
– Имаш ли представа как работи един транспондер?
– Имам представа какво прави, но не и как.
– Добър пример в това отношение дава запалването при автомобилите. Опиташ ли се да запалиш двигателя, чипът в колата изпраща радиосигнал. Транспондерът в ключа автоматично връща отговор. Ако отговорът е правилен, чипът затваря електрическата верига. Затова съвременните автомобили не могат да бъдат подкарани чрез допиране на две жички. Дори да съединиш правилните кабели, ако транспондерът не отговори на чипа в автомобила, веригата остава отворена.
– И същото може да се случи с тази бомба, така ли?
– Предполагам. Още не съм я видял. Трябва да я изследвам, за да бъда сигурен. Но ако Халил е усъвършенствал подобна техника, това може да ни създаде сериозни проблеми. Представи си, че имаш мишена с непредвидима дневна програма. Залагаш бомбата някъде по маршрута. Пъхаш транспондер в джоба на жертвата. Всички останали ще минат покрай бомбата без никакъв проблем. Но когато набелязаната жертва приближи – бум!
– Добре. Но транспондерът е в ключа, нали? Не в колата?
– Правилно. Чипът в колата започва процеса на комуникация. Ключът отговаря.
– Следователно чипът в бомбата играе ролята на чипа в колата.
– Правилно. Ще се уверя в това, щом бомбата пристигне тук, но мисля, че работи именно по този начин.
– Какъв обхват имат тези неща?
– Различен. Зависи от приложението. Самолетите използват транспондери за автоматична идентификация, при които сигналът пътува много километри. Транспондерите, които използваме, за да отключим врата, изпращат сигнала на милиметри разстояние. Поставиш ли транспондер в бомба, ще искаш да си гарантираш, че когато тя избухне, жертвата ще се намира в зоната на поражение. Освен ако не си направил изключително мощна бомба и не ти пука за евентуалните невинни жертви.
Лейн го направи отново. Начинът, по който изрече: "Поставиш ли транспондер в бомба", не ми позволи да преценя въпрос ли е това, или е твърдение. Изведнъж се сетих за кого ми напомня. За Майкъл. За онези думи, които изрече, обърнат към Фентън, когато го намерихме. Дали каза: "Дошла си". Или "Дошла си?". А преди това каза нещо друго, което ми се стори странно: "Получила си предупреждението ми?". Фентън го бе представила като зов за помощ. Своеобразно SOS. Това не бе едно и също. Замислих се какво ли е открила тя. На какво ли е основала заключенията си? Станах и заявих:
– Извинявам се, но трябва да се обадя по телефона.
– Сега ли? – Лейн погледна часовника. – Бомбата ще пристигне всеки момент. Ще изляза да я посрещна. Не може ли тогава да звъннеш?
– Не, спешно е! – Отидох в един ъгъл и набрах доктор Холиър.
Докторът вдигна и аз го помолих да говоря е Майкъл.
– Невъзможно – отвърна ми той. – Съжалявам. Майкъл отново изпадна в безсъзнание.
– Отново?
– Точно така. Дойде на себе си по едно време, макар да не каза почти нищо. Имам предвид, почти нищо свързано. Бръщолевеше, че трябвало да намери някаква цел… нещо подобно.
Благодарих и затворих. След секунда обаче отново набрах Холиър и го помолих да повика Фентън.
– По-бързо, моля. Много е важно.
Тя се обади след трийсет секунди.
– Какво има? Говори бързо. Искам да се върна при Майкъл.
– Помисли много хубаво, преди да отговориш на следващия ми въпрос – казах аз. – Не искам догадки, искам отговор, в който си сигурна сто процента. Разбра ли?
– Да. Давай.
– Онзи кондом, който намери в съобщението на Майкъл. Каква марка беше?
– "Троянски".
– Сигурна ли си?
– Сто процента.
Кондом. Визитка. "Троянски". И "Рижата кобила".
Майкъл се опитваше да каже на сестра си, че устройството, което тя е анализирала в ЦАТВУ, е троянски кон. Фентън обаче бе объркала посланието му от самото начало. Тя бе направила две грешни предположения: че бомбата, съдържаща съобщението на Майкъл, е трябвало да избухне. И че ключът към детонирането ѝ е именно транспондерът вътре.
Бях убеден, че това не отговаря на истината. Бомбата бе просто средство за доставка. Задачата ѝ бе да достави транспондера. На място, където само бомба може да попадне. Задачата на транспондера не е била да взриви бомбата, в която е бил монтиран. Той е трябвало да взриви нещо друго. Но това не се бе случило. Защото Фентън бе насочила цялото си внимание към отпечатъка на Майкъл. Тя не бе разбрала, че задачата на този отпечатък е да гарантира, че бомбата ще се озове именно на нейното бюро. Тя не бе разбрала, че това е предупреждение. Та нали мразеше всякакви загадки. Сама признаваше, че е твърде педантична. Затова бе приела транспондера като улика. Не бе видяла скрития смисъл. И го бе унищожила.
Читать дальше