Бинка Пеева - На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

Някой ден всеки мъж те напуска. Евгения прозря това късно и го преживя драматично. Случи й се същото, което се случва с милиони жени всяка минута (но тя кой знае защо бе абсолютно сигурна, че това за нея не важи). Тя реагира странно. Сякаш се раздвои. Докато разбитото й сърце изразходваше неподозирани ресурси от страдания, умът й задълба в неизвестно успоредно пространство. Там не капваше ни сълза. Най-много няколко капки каберне совиньон да се разлеят, ако сърцето за момент надвие ръцете. Противно на опита, науката и прочее, виното избистряше нейната мисъл и замъгляваше чувствата й. Така оцеля.

В успоредното пространство. Където думите са по-важни от значенията си.

Някой ден всеки мъж те напуска. Важното е да формулираш този факт красиво. После трябва да го разчепкаш, да го почистиш хубаво от всякакви полепнали прашинки чувства. Тогава вече можеш да го проучваш хладнокръвно.

Колкото и шарен да е животът, има само три начина, по които мъжете напускат жените. Ако ти си била обзета от него, но изведнъж си дадеш сметка, че вече не трепваш, щом го видиш, а ден след ден откриваш нови и нови (неизчерпаеми?) негови недостатъци, значи те е напуснал. Ти не го предаваш, поне не веднага, може и никога — Евгения познава не една жена, която нито своя мъж обича, нито се стреми към друга любов, нито се нуждае от любов, и не изглеждат по-нещастни от нея, напротив.

Вероятната причина той да те напусне е в някаква изначална грешка — дали в химията или в още по-дълбоки субатомни равнища.Отначалонещатасатакива, послесъвсемнаопаки.Всъщност отначало си като под наркоза, дори обзетият от демонски дух шаман е пo на себе си от жената, обзета от мъжки дух. После нещата се объркват (подреждат?) и както демонският дух напуска шамана и той се освобождава, така чуждият мъжки дух един наистина прекрасен ден напуска жената и тя се освобождава.

Няма по-хубаво събитие в женския живот, няма и по-недооценено. По-чувствителните патки сред жените даже истински страдат, че вече не са влюбени.

Първият мъж на Евгения я напусна по този начин, още на втората година след брака им. Малко след това тя му изневери, но можеше и да не го направи тогава, въпрос донякъде и на обстоятелства. Роди и второ дете, отглеждаха ги заедно, направи два-три аборта, разведоха се чак след осемнадесет години брак, през цялото това време изглеждаха в очите на хората една симпатична основна клетка на обществото, която няма тежки проблеми и има добри прогнози. Обаче неговият дух я бе напуснал и тя бе свободна от него.

Но като истинска чувствителна патка през цялото това време тя като откачена се стремеше да бъде обзета от някой друг мъжки дух, не по-малко чужд. Всеки път с надеждата, че ей сега ще открие своята разделена от злите сили половин душа, която също я търси и я жадува, защото половината душа е много самотна, нали. Имаше даже случаи — единични, когато почти можеше да се закълне, че се слива с нея. Особено в един.